Сърце като от камък,
сълзи горящи като пламък
там някъде таят се тихо
и бавно заличават се.
Защо избрах сърце
със камък да сравня?
Защото камъкът е силен,
тъй силно бие и сърцето в мен.
Макар студено като камък,
то пробужда жажда за живот,
разпалва пламък.
И когато кажат сърцето ти
от камък е, плачи,
това не е защото си тъй лош,
а може би, защото болката в теб
е спътника ти занапред.
Автор: Вилиана Божинова
Много силно стихотворение.Докосна душата ми. Благодаря на младата авторка за хубавият блог.