Защо не съществува обичта,
защо я няма нежността
защо е днес платена любовта,
а в света изобилства грубостта.
Лицемерието днес е факт,
а нежността забравен акт
нежеланието ни да сме честни
към себе си и другите човеци.
Защо днес толкова нормално е да купиш любовта?
Защо не е фатално да се отдаваш за пари,
когато душата ти сама шепти:
“ти мръсница си уви”.
А ти не знаеш и не искаш
нито можеш да я разбереш
самотна си и толкова мечтаеш
за нежна дума и за миг любов.
Защо тогава кучка те наричат,
възползвайки се всички
ден след ден те разсъбличат,
но не се докосват до твоята душа.
А ти мечтаеш нея да прегръщат
на нея да се вричат и нея да събличат,
но тя остава скрита,
а ти си просто малката лолита.
Убита е душата ден след ден,
надеждата за обич бива в плен,
а ти все повече започваш
да търсиш обич в чуждите легла.
Докато един ден просто не погледнеш
в красиво огледало в хотелска стая
и видиш в него
малката мръсница без душа.
Такава е съдбата на жена,
жадуваща за обич, а проклета в самота,
орисана да бъде с много,
но да чувства винаги тъга.
А обичта далечна да остава
и хората с омраза да я гледат,
да не разбират, че отдавна тя,
копняла е единствено за любовта.
Автор: Вилиана Божинова