Ти живот си толкова различен
и поднасяш толкова неща.
днес си толкова прекрасен
утре плашиш ни с трудността.
Но разбрах как да живея,
по твоите коварни правила.
в трудностите да се смея,
в щастието да живея.
Да не показвам своята душа,
това ти научи ме за беда.
да слагам най – различни маски,
за да се предпазя от лъжливите окраски,
които най – коварно
дебнат ме зад всеки ъгъл.
Научих се да бъда лицемерна,
да бъда подла, а и арогантна.
И започнаха все по – често да ми казват:
“Браво! Сега мислиш като нас.”
Това би трябвало да ме зарадва,
толкова жадуваното одобрение дойде.
Но уви, когато чувам го,
изтръпвам цялата в ужас.
Какво направих аз?
В желанието да ме одобряват всички
убих единственото истинско -
малкото дете в мен.
Сега не искам да празнувам,
защото най – накрая се обезличих,
а и с измамата се аз сдружих.
Отлично мога аз да се преструвам,
да мамя всички ден след ден
аз мога да показвам сила,
но всъщност да тъгувам
за безвъзвратно убитата душа.
Но аз днес мога да тъгувам,
никой няма да ме разбере,
защото толкова силно желаех сила,
че накрая се обезличих.
Сега всеки, който би ми казал,
че получила съм всичко
и трябва само щастие да чувствам,
бих попитала:
затова ли толкова копнях?
Беда е да жадувам одобрение,
защото превръщайки се в една от тях,
загубваш своето спасение,
убиваш твоята душа.
Автор: Вилиана Божинова