Човешкият живот винаги е бил низ от: болка и радост, възход и падение. И в това се състои истинската му стойност. Дори когато получим шамар в лицето от живота, ние имаме възможността да видим истинската си стойност и способност да преодолеем и оценим препятствието. Но не всички успяват да оценят стойността на житейския урок. Пред нас възниква въпросът дали препятствията в житейския ни път определят стойността му? Да, определят стойността му. Но това боли, то е страшно и само силните духом могат да намерят красота след болката. Тези хора са толкова малко, нали? Дори може би се броят на пръстите на ръката ми. Повечето от нас се отчайват от сполетелите ги неволи. За тях целият им живот се превръща в един затворен кръг от бедствия, от който няма измъкване. И тогава какво става? Ами започват бавно и постепенно да затъват. Изгубват вярата в себе си, тя се изплъзва от душите им, а те още повече започват да се озлобяват. Дори има хора, които започват да заместват истинското удоволствие с метаудоволствие. И в резултат на това какво става? Ами започва да боледува душата ни. Ставаме: наркомани, убийци, депресирани хора или по – просто казано превръщаме се в бездуховни същества.
Но зад един монотонен живот съществува друг малко оскъден, но изключително ценен свят – света на силните духом същества. В този свят всеки ден, всяка пречка или щастлив миг са ни подарък от бог. И ние с усмивка се изправяме всеки ден пред ново предизвикателство.
Всеки малко или много изпитва страх, когато животът му се преобърне. Но в това е разликата – докато при едните надделява страха, а душата си отмъщава, наказвайки ги с болести, при други духът се показва в цялото си измерение, побеждавайки страха и болката, празнувайки своята морална победа.
Препятствията в житейския ни път определят стойността му. Вярно е. Защо всеки да не повярва в това. Чак тогава животът ни ще стане по-сладък. Когато препятствията по житейския ни път ни спънат, трябва да намерим достатъчно вътрешна сила да се изправим, и да продължим напред.
Дори бих казала, че искам да падна, защото, когато стана ще съм с една крачка по близо до моето пълно осъзнаване като личност. Стойността на препятствията по пътя ни са: страх, болка, но и вяра в себе си.