Човек е дух, душа и тяло. Без един от тези елементи той се превръща в бездуховно същество. Както човек не би могъл да живее без своята душа, така и бъдещето не би могло да съществува без душата наречена минало. Миналото е нашата опора за щастливо и сигурно бъдеще. Познавайки и опирайки се на него животът несъмнено е по – лесен.
Някои хора се отчайват от неуспехите, съпътстващи целия им живот, или пък по – голямата част от него. И се опитват да загърбят своята душа -миналото, продължавайки да гледат напред в своето бъдеще. Без да осъзнават, че не биха могли да изживеят пълноценно своето бъдеще, ако не зачитат своето минало. Ще замина, ще сменя името си, прическата, дори може би и външността си. Ще бъда точно това, което винаги съм мечтала. Моето бъдеще ще бъде ярък контраст на някогашния ми живот. Но дори и след много промени независимо от това дали са душевни или физически, никога няма да залича миналото. Просто, защото то е важна чат от бъдещето. Да залича миналото, означава, да загубя душата си. А вторият път, той е по – лесният. По него бъдещето и миналото вървят ръка за ръка.
Всички хора с радост си спомнят за славното си минало и душата им ликува. За тези хора миналото не е като огромен кошмар, от който правят неуспешни опити да избягат. А то все ги настига и ги погубва с унищожителната си сила. Да поговорим за миналото си в исторически аспект. Не вярвам да има българин, който с гордост да не се връща назад при разветите конски опашки на Аспаруховата конница и при ослепените Самоилови войници. С гордост, с мъка, със страх и болка. Да продължим да си припомняме Априлското въстание, ами Баташкото клане, всичко това е част от нашето минало. Независимо че моментите са не само на радост, но и на болка, не само на щастие, но и на тъга. Ето точно тези изгарящи спомени и чувства ни поддържат живи и ни карат да обичаме душата на бъдещето – миналото, защото то е част и от нашата душа.
“Миналото е душата на бъдещето”. То е също толкова ценно, колкото нашата душа. И ако душата ни е “грозна” и миналото ни ще е такова, а нашето бъдеще също. Затова нека въпреки, че не можем да променим миналото си да не го забравяме, то е част от израстването ни като личности. А именно, когато боли човек расте. Можем да опитаме да направим от болното минало едно здраво бъдеще или от славно минало -бъдеще мечта.