Милосърдието изгражда хората, сплотява ги и ги кара да съпреживеят нечие чуждо нещастие. То е висша форма на хуманност. Една проява на човечност без никакво съмнение. Проблемът е там, че в днешното общество на власт, показност и корупция, милосърдието изгуби своята значимост.
В днешния свят на материална потребност и духовна нищета, милосърдието е показност. Нека да бъдем честни. Вглъбени само в своите проблеми все повече и повече сме се отдалечили много от човешката си същност, а една от нейните страни е именно милосърдието. В днешна България милосърдието за жалост е показност. Показност на нашите държавни управници, които си мислят, че като се сещат от време на време, и то предимно по празниците за изоставените деца по домовете проявяват голямо милосърдие. Но всъщност ето това прави жалки и цинични не само тях, но и нас. Ние също сме забравили своите сънародници в нужда, които нямат играчки, лишени са от топлотата в едно семейство, а може би някои дори гладуват. Защо ги забравяме или си спомняме за тях само по празниците? Защото е трудно да проявяваш сърдечно и искрено милосърдие, когато не вярваш в него.
Милосърдието-проява на човечност или показност. За съжаление в нашия “болен” свят хуманността наречена човечност се е изродила и се е превърнала в показност.