Красиво изглежда всичко, на което се гледа с обич

Човек винаги се е стремил към обичта. Дали да бъде получена, или пък да се научи да я дава, той винаги е вървял към нея. Ние, хората сме така устроени, че не можем да живеем без обич. Още от малки, когато детето е обичано, то расте с висока стойност за принадлежност. Затова и човек, който е получил от “лекарството” обич, може и да даде такава. Неслучайно, когато човек е влюбен, започва и да забелязва и света около него. А за никой не е тайна, че всичко изглежда красиво през очите на любовта. Дори и действителността да контрастира видно, все пак нека си отговорим на въпроса: Красиво ли изглежда всичко, на което се гледа с обич? Да, и няма по – подходящ пример от този, който дава Сервантес с главния си герой Дон Кихот. Въпреки, че живота му е изпълнен с много унижения, физически страдания, той продължава напред целеустремен към мечтата си за подвизи просто, защото Сервантовият герой изпитва обич към живота, и не приема, че той се е превърнал в една “грозна картина”. А любимата на Дон Кихот Дулсинея, тя ярко контрастира на  въображаемата Дулсинея. Но за него тя е най-красивата дама, въпреки действителната разлика във външния и вид. Просто, защото красиво изглежда всичко, което се гледа с обич.

Красиво изглежда всичко, на което се гледа с обич. За да го разберем, трябва да спрем да хулим страната си или пък да я пренебрегваме. Защото само през очите на обичта, ще можем да видим България – като кътче от земния рай.