От векове миналото е повод за гордост и всеки момент на трудност ни кара да се връщаме назад. Всички ние не веднъж сме си казвали: “Ех, да можех да върна времето само за един миг”. Но не може! Времето не чака никого. Да, миналото може би е много по – добро от настоящето за някои хора, но това съвсем не значи, че е било идеално. Просто нашето съзнание изключва всички болезнени спомени и остават само добрите. Всички отправят поглед на другия бряг – веселието, смеха, щастието, не осъзнавайки че, рушат моста към действителността и шанса да продължат пълноценно своя живот. Вярно е, че миналото е много важен етап за всеки човек. Споменът за първата целувка, първата любов и трудният и дълъг път към оформянето на индивидуалния характер. Но връщайки се назад, ние не виждаме възможностите на настоящето, за да очертаем бъдещето. Ремарк е казал: ”Който се оглежда твърде често назад, лесно може да се препъне и да падне”. Постоянното сравняване на настоящето с миналото води до проблеми в общуването, във вземането на важни решения или по -просто казано до воденето на пълноценен живот. Прекрасните моменти от миналото не могат и няма да се повтарят, както и грешките, които сме правили, но бъдещето несъмнено крие още по – щастливи мигове, както и трудности, които можем да превъзмогнем. Поучили сме се от своите неволи. Нека да не превръщаме нашето настояще и бъдеще в лабиринт от препятствия, които ни спъват, които не можем да преодолеем и затова често се оглеждаме назад в миналото, търсейки отчаяно своя момент на щастие, даряващ ни силата и утехата, от която толкова се нуждаем.
Необходимостта да се спасим в спомените, в миналото е не само в личностен план. Националното съзнание често бяга назад в миналото, защото в настоящето не открива достойна изява. Ние българите не живеем ли постоянно опиянени от своето минало? Да, точно това правим. Спомняме си само колко славен народ сме били. Вярно е. Но защо не използваме този спомен, за да си възвърнем уважението, което наистина заслужаваме. Както националното, така и индивидуалното съзнание често бяга назад, търсещо опиянението на миналото, не осъзнавайки, че така проспива бъдещето си.
Нека всички да осъзнаем, че: който се опиянява от миналото си, пропуска бъдещето си. Винаги можем да се връщаме назад, но трябва да имаме сила да продължим напред, виждайки грешките си и опитвайки се да ги променим. Само слабият живее с миналото, а силният гледа напред към неизвестното бъдеще, изпитващо го на смелост, мъдрост, болка и страх, помагащо му да продължи “играта” наречена живот.
МНОГО СИЛНО И ПОУЧИТЕЛНО!
харесва ми !