Стремим ли се към щастие? Стремежът към щастие основен двигател на човешкия живот ли е? Заслужаваме ли щастието или то не е за нас?
Вярно ли е твърдението на Балзак: “Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив – всичко?”
От векове щастието е основен стимул за човешкия живот. Човек постоянно се бори и търси своето щастие. Но това търсене е толкова трудно. Добър пример дава Сервантес със своя главен герой Дон Кихот. Неговият живот е един непрестанен стремеж към щастието.
Също така друг пример за стремеж към един по – добър живот ясно се очертава в книгата ”Фирмата” на Джон Гришам. Фирмата в Мемфис на главния герой Майкъл се струва като шанс за тъй очаквания стремеж. Но не! Щастието е благословия и към него се достига с лишения, осъзнаване на грешките и най – важното, минаване през Ада, за да преоткриеш красотата на Рая. Майкъл минава през изпитания на волята, но накрая достига до щастието, след като е доказал, че заслужава това добро. Всяко живо същество непрекъснато се стреми към щастие. Всеки мечтае за красотата, за вълшебното опиянение от успеха, от красотата не само на света, който ни заобикаля, но и от красотата на душата, която всеки таи дълбоко в себе си. Нима не се стремят към щастие зависимите? Да, стремят се. Но техният стремеж е разрушителен. Никой не иска да умре, но понякога, когато вярата на човек е на изпитание, той избира да се самоубива, изпитвайки криворазбрано “моментна наслада”. Ние не се раждаме наркомани, алкохолици или насилници, а ставаме такива в зависимост от способността ни да се стремим с всички сили да бъдем щастливи.
Да, стремежът към щастие е основен двигател на човешкия живот. Да бъде щастлив може всеки, но малцина се смятат за щастливи. Да се приемаш за такъв означава да виждаш грешките си, да си забелязал красивия изгрев с любимия човек. Да се стремим към щастието означава да повярваме в себе си и в правото си на щастие.