България на прага на Европа

От векове ние, българите, сме се борили за достойно място сред другите народи. Всички големи и проспериращи страни или с презрение гледат малката ни страна, или пък изобщо за тях България не фигурира на картата на Европа.

Сега най – после дойде тъй дълго чаканият момент ние ставаме част от това “голямо семейство”  наречено Европейски съюз. Мечтата ни се сбъдва. По всички новинарски емисии това е водещата тема. Но сега наистина ли ще приемат нашата малка нещастна родина? Едва ли? Или поне не по този начин, който рисува нашето съзнание. Да, ще сме част от Европейския съюз, но това ще ни направи ли по – щастливи? Не вярвам да спрат престъпленията, корупцията, насилието, проституцията дори неморалността. Няма да спрат нито сега, нито след официалното ни членство, нито дори и с обявяване на строго санкциониране. Не съм песимистка или пък човек, който мрази страната си, но описвам това, което чувствам, картината, която всеки ден е пред очите ми. Веднъж моя съученичка каза: ”Аз не се гордея от това, че съм българка”. Това звучи ужасно, нали? Ето затова няма да се променим. Защото ние сами не се гордеем с произхода си. Винаги сме готови да злорадстваме един за друг. Обвиняваме се един – друг, управници, дори страната си, а не съзнаваме, че България това сме ние. Защо не потърсим първо в нас причината, а после да търсим вината в другите.

Според някои социолози ние, българите, сме много силни в индивидуалната игра, а не сме силен екип. Не допускаме никой до себе си. Защо вместо това не сме съхранили красивото си славно минало? Даряващо ни с гордост и сили. Но тогава сме били единни. И това ни е помогнало в много отношения. Неслучайно мускетарите имат девиз: ”Един за всички, всички за един”.  Защото именно по този начин са могли да оцелеят. Не поотделно, а заедно. Никое живо същество не би оцеляло само. Всеки има нужда от някого до себе си. Но ние българите не приемаме това твърдение. Затова ще сме губещи. Защото в другите страни няма такова нещо. И в страните от Европейския съюз има измами и неморално поведение. Това просто е заляло целия свят. Но там е работата докато страните в съюза съумяват сами да решат проблемите си като един екип ние, българите, ще се изпокараме взаимно на кого да прехвърлим цялата вина. Неосъзнавайки, че всички малко или много сме виновни. На прага на Европа всеки български гражданин трябва да се замисли, какво може да промени в себе си, защото само чрез нашата индивидуална промяна, можем да накараме другите страни да ни уважават. Това ще стане само когато ние започнем да уважаваме себе си.

България на прага на Европа. Това не е мираж, а действителност. И аз съм щастлива, че имам възможността да видя как страната ми се изравнява с другите европейски държави. Горда съм, че ще им покажем, че това е родината не само на байганьовците, но и на Васил Левски, Христо Ботев, на Стефка Костадинова, на Емил Димитров, на Недялко Йорданов. Ето това е моята родина на прага на Европа – неможеща все още да види загубите и оцени победите.