Стремежът на хората да трупат и притежават все повече неща съществува още от миналото. Всяко живо същество се стреми да задоволи своята материална потребност. Но едва ли има човек, който да е доволен напълно от постигнатия резултат. Дори, напротив, колкото повече имаме, толкова повече искаме да имаме. И така този порочен кръг от материално облагодетелстване се затваря и хората постепенно не усещат как се превръщат в бездуховни материалисти. А това е нещо много страшно, нещо, от което трябва да страним и да се стремим да помогнем и на другите хора около нас да ‘ПРОГЛЕДНАТ”за истината, а тя е, че човек трябва да се радва и на малките неща в живота. Да постигаш целите си е добре, но не трябва непрекъснато да искаш още и още - това те превръща в материалист. И тогава осъзнаваш истината: човек недоволен от малко, не бива ли доволен от нищо? Не, не бива доволен от нищо. Защото да се радваш на малките неща означава да знаеш какво е щастието и след това можеш да откриеш какво те прави истински щастлив. Разбрах какво е щастие, когато прочетох една притча на Паулу Коелю. Един човек посетил един дворец. Домакинът му бил много мъдър човек и поканил гостенина му да разгледа двореца, но му дал една лъжичка с две капки олио. Момчето обиколило целия дворец и се върнало пак при мъдреца. Когато го попитал какво е видяло, той засрамено отговорил, че толкова внимавал да не разлее съдържанието в лъжичката, че нищо не видял. Тогава старецът го помолил отново да разгледа забележителностите в двореца му. Когато се върнало, момчето започнало в захлас да разказва за красотите, които е видял. Възрастният човек го попитал:”Къде са двете капки олио?”Момчето навело глава към лъжичката, но тя била празна. Тогава мъдрецът казал:”Ето в това се състои щастието в живота”. Да не изпускаш красотите на заобикалящия ни свят, но и да не изгубваш двете капки олио. Много е важно хората да знаят, че истински важни и ценни са малките неща. Несъмнено те правят човека щастлив и правят живота му по – хубав.
Човек не доволен от малко, не бива доволен от нищо. Тази мисъл се отнася за съвременния българин. Който все се оплаква, че е ощетен и така все изпуска и хубавите моменти в живота си. Затова трябва да обръщаме внимание на малките неща около нас, които правят стойностен и щастлив трудния ни живот.