Човек срещу робот

Живеем в един материален свят. Като че ли  духовността умира, правейки път на стремежът за един съвършен и изпълнен без болка свят, свят, който е всичко друго, но не и в хармония с нашата природа, човешката ни същност.

В книгата на Олдъс Хъкли “Прекрасният нов свят” се изправяме пред една нова реалност – на вечно щастие, на вечна младост, без лудост, депресия. Сведено е до минимум времето между появата на желания и тяхното изпълняване, за което е създадено да отговаря цяло министерство. Няма човешки род тъй като съществата от романа се развъждат от контрольори в изолирани касти от алфа, бети, епсилони и гами, които са толкова отдалечени една от друга, колкото човешките същества от животните. В “Прекрасният нов свят” човекът, вече не е човек той е Дивак. Главният герой Джон е дивакът роден от майка, той е този, който скърби при срещата със смъртта. Бокановскизацията –  раждането на хора не в майчина утроба, а ин витро.

Тази книга ни кара да се замислим за нещата, на които никога не сме обръщали голямо значение.

Например ние празнуваме раждането, то е изпълнено със много святи чувства появата на нов живот. Когато се радваш или ти е тъжно имаш нужда от прегръдка. Прегръдката на твоите създатели – родителите ти. Когато четях не можех да си представя свят, в който думата родител или майка и баща предизвикват погнуса и отвръщение.

Юрген Хабермас отхвърля идеята за съвместяване на либерална евгеника с принципите за либералност. Основното опасение е че човекът ще бъде превърнат във вещ.

Ние хората сме алчни същества. Искаме още и още, и още. Вече сме забравили да се радваме на малките неща. Защото в същност в стремежа си да трупаме, без да усетим сме забравили за дребните неща, които в същност ни правят хора. Неусетно без да разберем как, гледайки какво имат другите и какво ни липсва на нас, сравнявайки външността си с едни бездушни кукли от модните списания и взирайки се в природните си недостатъци, ние ежедневно роптаем. Роптаем срещу този неудовлетворителен живот, който водим и бленуваме за – идеалния. Но неусетно мечтаейки и стремейки се към съвършенството – изградено от нашето съзнание, ние все повече започваме да затъваме, затъваме, затъваме…

Да вземем за пример това, което наистина ни отличава като човешки индивиди – способността ни да чувстваме. Чувствата са създадени, за да се изразяват. Но нашето криворазбрано общество вече е създало разбирането, че да си като робот е печелившо. И какво правим – създаваме деца, които от малки учим, че трябва да се държат като машини, защото е толкова срамно да поплачеш, да кажеш обичам те или имам нужда от теб. И следователно когато се опитаме да притъпим емоцията или да се направим, че нищо не чувстваме, защото сме “силни” чувствата ни се промъкват при всяка възможност, карайки ни да се държим инфантилно, лошо дори без да го искаме. Защото толкова дълго време сме “запушвали устата” на душата си, че сега тя “крещи” неистово. Защото всички болести са от не изразени чувства и емоции. Хората ги нападат постоянно болести като депресия, самонаранявания, дори и най – обикновения грип, не е нищо  друго освен в резултат на отслабената вяра на хората и вечния им стремеж да бъдат други и да живеят друг живот. В природата нищо  не се губи то просто се изменя. И за това идват болестите, за да ни накарат да пораснем. Да болестите са нашите уроци, уроци по мъдрост, уроци, които каляват вярата ни. А като изпием хапче без  значение дали е сома, риталин или прозак ние изкуствено и само моментно подтискаме проблема. И с всяко следващо хапче ние задълбаваме повече проблема, чувстваме измамно щастие и така сме по – лесни за манипулиране.

Въпросът за ползата от евгениката за мен е много спорен. От една страна тя е много добра инвестиция, защото чрез нея може да се премахнат някои  генетични заболявания, които се възприемат от обществото ни като дефектни. Но за мен единствено това е ползата от евгениката. Разрушителният ефект, който тя би имала според мен е много по – голям. Хората никога не биха се ограничили до определено нещо, затова толкова голяма власт в ръцете на хората би била пагубна за цялото човечество и изчезването на човешкия вид.

Ако започнем да създаваме деца по – поръчка, това ще е вече неморално от природна гледна точка, защото човек вече се намесва в неща, които са извън неговото правомощие. Ако човек има дадени ограничения като това да не се чувства достатъчно привлекателен или пък достатъчно висок или пък да иска друг цвят очи, то със сигурност има определени качества които го компенсират и се определят като негов талант. Аз съм много против децата по – поръчка, защото така наречения ти родител така да се каже определя житейския ти път. И после дори и да не си съгласен се оказваш безучастен от гледна точка на собствената си самоидентичност и на бъдещия ти живот. Против съм също и за клонирането.

Сега ще разгледам въпросът за смъртта според евгениката. Смъртта най-сигурното нещо в нашия човешки живот. Това за някои е причина за панически атаки, за други да направят равносметка на живота си и опити да подобрят качеството си на живот. А какъв би бил животът ни, ако живеем до 150-200 години?

При първия случай човек би бил толкова немощен, разумът – достойнството на човек вече отдавна е напуснал тялото.

При втория случай имаме тяло, което си е останало толкова младo на 80 години, както когато е било да речем на 20 години. При този случай има вероятност да се умре без да се усети чарът от това да остаряваш. Хората се плашат от първите си бръчки, но в това си има чар.

Ако продължи продължителността на живота има опасност Земята да се пренасели, а и да стане доста скучен. Представете си живот на Земята с хора, чието поведение е общоприето за отклонение от нормата да продължи до 200 години.

Като заключение искам да цитирам Франсис Фукуяма в книгата си “Нашето постчовешко бъдеще” той пише, че “пред нас стои и възможността да сме изправени пред “свят изгубил всякаква представа за “споделена хуманност” , защото смесвайки човешките гени, с гени на всевъзможни други животински видове, вече няма да имаме ясна идея какво е човешко общество. Това може да е свят, в който медиалната личност живее своето второ столетие в старчески дом, очаквайки напразно непостижимата смърт. Или това може да се окаже един нов вид мека тирания за каквато се разказва в Прекрасния нов свят, свят, в който всеки е здрав и щастлив, но е забравил смисъла на надеждата, страха и борбата”(Франсис Фукуяма 2002:285).

Стремежът към съвършенство на човечеството ще доведе до тяхното заличаване като вид.  Като подкрепа на това твърдение ще използвам цитат на Екзюпери: “Съвършенството е добродетел на мъртвите”.

 
 Използвана литература:

• Хъксли О.,1990.”Прекрасния нов свят”. Варна: Георги Бакалов
• Фукуяма Ф.,2002.”Нашето постчовешко бъдеще”. София: Обсидиан

Man Vs Machine (RuBot II)
Sean Connolly takes on RuBot II at the UK open Rubik’s Championships 2006. The servos in RuBots head were malfunctioning so they were disconnected during this display. That’s why the head’s not moving. RuBot II did lose a few challenges on the day to some impressive speedcubists.