Съдържание:
Увод
I Първа глава. Тракийските култови паметници и техните християнски приемници
1.1. Тракийско мегалитно светилище „Св. Илия”
1.2. Тракийско светилище на богинята Кибела и манастирът „Св. Петка”
1.3. Тракийско мегалитно светилище – предшественик на църквата в Асенова крепост
1.4. Тракийско мегалитно светилище при с.Орешец, Асеновградско.
1.5. Тракийско светилище край свещения извор Клувията
II Втора глава. Бачковски манастир
2.1. История
2.2. Архитектура и монументална живопис
2.3. Икони
III Трета глава. Църквата „Св. Богородица” в с. Горни Воден, Асеновградско и празникът „Златна ябълка”
1.1. История
1.2. Празникът и символите свързани с него
1.3. Съпоставка: историята на колана, който се носи от бездетни жени с аналогични ритуали от Говедар камък на Овче поле-Р Македония
Заключение
Увод
Тази дипломна работа е посветена на култовите паметници в региона на Асеновград. В териториално отношение обхваща част от Западните Родопи. Изследвани са тракийски, трако – римски, средновековни и възрожденски култови паметници.
Целта на това изследване е да се проследи голямото разнообразие от свети места, както и съхранената силна вяра в този регион на т. нар. Света гора; да се изследват култовите паметници, в съпоставка с други свети места; да се проследят процесите на култова приемственост – от езичество към християнство в региона, като се откроят във времето различни обичаи, практики и вярвания.
Методите на проведеното изследване са следните:
сравнителен, сравнително-исторически и теренно изследване.
Писалите преди мен автори по проблема за „Култови паметници в региона на Асеновград” разкриват следното:
Според И. Георгиева параклисът „Св. Илия“ “…се намира сред останките на светилището на Аполон Кендресийски. Светецът е представен според народните вярвяния със златна колесница, преследвайки ламя, която пасе житата”(Георгиева 1993:234-235).
Манастирът на св. Петка се намира върху някогашен храм на богинята Кибела (Маринова 1996:109). Зимният Петковден е празникът, който се чества от светицата. Св. Петка Зимна се смята за „водач” на всички светци и на съответните им календарни празници в цялата етническа територия на българите. Според Рачко Попов: „Описаните есенно-зимни обреди и обичаи около Зимната св. Петка носят белезите на езическите жертвоприношения в чест на женските божества на хтоноса и плодородието” (Попов 1991:140).
Според Сл. Кисьов(Сл. Кисьов 1990:109-122)
”Бачковският манастир се посещава от учени от цял свят, за да видят уникалните стенописи и творби, което го превръща в наше неоценимо богатство”.
Празникът Св. Богородица със Златната ябълка е свързан с вярата в Богородица като покровителка на майчинството, семейството, даряваща нов живот (Маринова 1996:94-99).
Избрах в първата част на дипломната работа да започна с изследването на тракийски светилища, като проследя култовата приемственост в различните свети места от миналото до наши дни.
Във втората част разглеждам Бачковския манастир като едно от най-тачените свети места в родопската Света гора. Намерените фрагменти от оброчни плочки доказват, че на негово място също е съществувало ранно трако – римско светилище. По нататък продължавам с историческите данни на манастира-от неговото основаване до сегашния му вид. Също така в тази глава се спирам на едно от най-ценните неща в тази света обител и това е чудотворната икона Св. Богородица-Умиление. Тя е една от причините, заради която манастирът е посещаван от поклонници от цял свят, търсещи изцеление от нея. Представям и литийното шествие в нейна чест. Продължавам с Рибната църква в Асеновград „Св. Богородица-Умиление“-нейното създаване, както и литийното шествие с иконата от църквата до Бачковския манастир и обратно.
В третата част на дипломната работа разглеждам празника Св. Богородица със златната ябълка в Горни Воден. Тук акцентът е поставен върху празника Богородичен акатист” и ритуала за лечение на бездетни жени.
Провела съм и няколко интервюта, от които личи поддържаната и до наши дни голяма вяра към светицата и нейната сила. Накрая предлагам съпоставка: сравнявам историята на колана, който се носи от бездетни жени с аналогични ритуали от Говедар камък на Овче поле – Р Македония.
В заключение съм обобщила изследваните култови паметници като културно-историческо наследство, както и проблемите, свързани с култовата приемственост.
В приложението, накрая, е представен снимков материал от изследваните паметници.
За проведеното проучване изказвам благодарности на следните специалисти, които ми оказаха помощ при изготвянето на този труд:
На моя научен ръководител проф. д.н.к. Васил Марков, на Теодор Пеев – богослов от Асеновград, на уредника на музея в Бачковския манастир – Стамен Пеперишев, на монахиня Юлита от манастира Св. Петка, Асеновградско, на отец Теодор Василев – богослов по образование от Асеновград и на отец Живко Николов – също богослов по образование и презвитера му от с. Горни Воден.
Първа глава
Тракийските култови паметници и техните християнски приемници
1.1. Тракийско мегалитно светилище „Св. Илия”
Параклисът Св. Илия е издигнат върху възвишение в западната покрайнина на укрепения град (обр.1), сред останките от светилището на Аполон Кендресийски – бог, свързан с аграрните култове и закрилата на стадата (обр.2) (Стоилов 1997:68).
Според Димитър Костов „В чест на Аполон Кендресийски са били разпространени игрите на Пития. Култът към това божество бил силно разпространен. Това личи от многото пловдивски монети, на които са отразени прочутите му статуи Аполон Лицейски, Савроктон и Лироносет. Тези игри са били организирани първо в Делфи, на мястото на Пито, но в по – късно време те са възприети в много други градове между които е и Филипополис. За първи път тяхното споменаване е върху монетите на Каракала и трябва да приемем, че по негово време са установени или пък възстановени.
Пития били празнични обществени игри, които внасяли голямо разнообразие в градския живот. Както показват надписите по монетите, те били уреждани от най-висшата власт – областното събрание, т. нар. койнон тракон. Първата работа била да се подготви стадионът за целта. Пития игрите са траели 5 – 8 дни и първоначално са ставали през 4 години. Трябвало е да се приготви редът на жертвоприношенията, да се осигурят средствата за посрещане на разноските. След това се е приготвяла програмата на състезанията и се изпращали пратеници да отнесат покани до села и градове, за да дойдат на игрите.
Събранието е избирало един председател на игрите и комисии, на които е било възложено да записват участващите в конкурса, да уреждат подробностите на всеки конкурс, да бдят за това, щото участниците да се подчиняват на установените правила, да пазят ред и пр. На особена комисия е било възложено да определи наградите. Игрите се откривали с големи процесии при участието на всички длъжностни лица в провинцията”. (Костов 2000: 345-346).
Провеждането и организирането на игрите било под непосредствените грижи на “Съюза на траките”, по внушение на провинциалното управление. Те обхващали пет различни атлетически дисциплини, т. нар. Пенатло – хвърляне на копие, на диск, борба с юмруци, и панкратион – комбиниране на свободна борба с юмручен бой.
Гладиаторски игри. В Тракия гладиаторските игри получили широко разпространение, навлезли след началото на II в. и се превърнали в търсено зрелище сред местното градско население. Организирането им било тясно свързано с празнуването на императорския култ, чийто жреци поддържали гладиаторите. Те се грижели за тяхната физическа подготовка, намирали подходящ ръководител, който да ги подготвя и обучава.
Според Иван Венедиков и Александър Фол: “Тясно свързани с гладиаторските игри били борбите със зверовете. На арената били изкарвани различни диви животни, срещу които трябвало да се бият опитни борци, в много случаи роби или осъдени на смърт лица или пък животни срещу животни (мечки, бикове и др.). Имало случаи, когато на тези зверове били подхвърляни навързани престъпници и те загивали под виковете на зрителите…..