Поезията на Ботев разкрива свят на възвишени идеали, в които борбата за високи стойности – лични и национални, заема централно място. Лирическият герой, юнакът, осмислил действията, е избрал своя житейски път – борбата в името на свободата. В ценностната му система саможертвата е неделимо свързана с мисълта за бъдещето.
В Ботевия поетически свят Свободата е свръхстойност, която регламентира и подрежда йерархично житейски позиции, словесни и поведенчески жестове, мисловни реакции. Приемането или отхвърлянето на свободата като начин на съществуване и духовна нагласа на човека, се превръща в основен критерий за добро и зло, обич и презрение, пълноценен живот и окаяно робско живеене. В този ценностен контекст дългът към общността и вслушването в нейния глас стоят над всичко друго.
Поезията на Ботев художествено интерпретира неговото житейско прозрение, позната ни от писмото – сбогуване с любимата жена. “Знай, че после отечеството най – много съм обичал тебе” е откровението за един живот – всеотдайност и себежертва в името на Дълга, Народа и Свободата. Това е и екзистенциалният избор на Ботевия лирически човек от ст. “До моето първо либе”.
Литературата на Българското възраждане интерпретира темата за любовта преди всичко в нейните познати патриархални параметри и я обвързва с представата за дома като изконна стойност и опора за човека. В този смисъл любовта се асоциира със значения като вярност, устойчивост и хармония. Ботевата интерпретация на тази тема встъпва в “мълчалив диалог” с традицията и и опонира с идеята за пътя като най – достоен избор на човека. В лириката на поета домът пак е най – интимното и съкровено пространство, но заедно с това е и робски дом – осквернен и почернен от насилника. Затова оставането в него означава приемане на робството и съобразяване с унизителните му регламентации. Подобен конформизъм е чужд на Ботевия лирически човек. Мъжествена и горда натура, нравствен максималист, героят на твореца избира пътя като синоним на борбата, като знак на върховното си себепостигане и себеутвърждаване. Така бунтовническият път се превръща в нов дом за юнака, презрял робството и жертвоготовно обрекъл живота си пред олтара на Свободата.
В Ботевата поезия има робско минало и свободно бъдеще. Два песенни гласа изразяват противопоставените художествени стойности на робство и свобода, на минало и бъдеще. Песента на смирението и песента на бунта разпъват душата на поет и лирически герой, градят клетвената контраст на Ботевата любов и омраза и и на националния избор – “Свобода или смърт!”
Ботев мрази робското минало на България и нейния робски настоящ лик. И обича неистово, метежно свободното и бъдеще, в което пророчески вярва:
Освен теб, мале, никого нямам,
Ти си за мене любов и вяра.
Но силата на неговата синовна любов открито преминава в омраза към родината – майка в робска несвободна България:
Но тука вече не се надявам
Тебе да любя: сърце догаря.
Няма надежда за робска България. Тя е обречена на нелюбов.
Мотивът за смъртта е свързан с идеята за духовно безсмъртие на онзи, който е отдал себе си в името на народа. Смъртта като осъзнат избор и безсмъртието като духовна величина са водещи мотиви в стихотворението “Хаджи Димитър”.
За юнака от баладата “Хаджи Димитър” животът и смъртта се сливат в едно неделимо цяло. Творбата започва с утвърдително възклицание: “Жив е той, жив е!”
Пред лицето на смъртта тези думи звучат като заклинание. Творбата извисява и прославя бореца за свобода и определя границите на духовното безсмъртие. Свободата – идеал и висше благо, юнакът заплаща със саможертвата си. В името на родното е неговият подвиг. Героят прекрачва границата на обикновеното в живота и се извисява над света и над смъртта. Това е неговият осъзнат избор. Цялата балада е опоетизирана представа за юнашката смърт. Съпричастни към участта на бореца за свобода са хора и животни, природа и цялата вселена. Случва се нещо страшно и величествено – юнакът се прощава с живота. В този момент се преобразява светът:”слънцето спряно сърдито пече”. Орлица, вълк и сокол бдят над героя, самодиви облекчават страданието му. Картината е едновременно нереална и конкретно сетивна. Смъртта е надвиснала над юнака:
Очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Ден и нощ, земя и небе се сливат в едно. Отива си още един народен син. Свободата се постига с цената на много жертви, на най – свидните народни чеда. Юнакът “в младост и сила мъжка”, “там на Балкана”, е едно от тях. Съдбата му, свързана с борбата за освобождение, го води към гибелта.
В поезията си Ботев възпява героизма и изгражда образа на националния герой, надмогнал смъртта чрез подвига си.