I Първа глава. Етапи в развитието на журналистиката
1.1. История
1.2. Задачите, които изпълнява журналистиката – от зараждането през различните етапи на развитието си
1. 3. Зараждане на журналистиката
II Втора глава. Отношение към медиите
2.1. Структуриране на информацията, ценности, принципи
2.2. Равнища на взаимодействие
2.3. Мисия на журналистиката
2.4. Негативното отношение на обществото спрямо медиите
2.5. Властта на медиите
III Трета глава. Работа с медиите
3.1. Обществената роля на медиите
3.2. Основи при работата с медиите
Заключение
Увод
Тази магистърска теза е посветена на oтношението и работата с медиите. Курсовата работа проследява раждането на журналистиката през отношението към журналистиката до проблемите и целите, които възникват в работата и.
Целта на това изследване е да се проследи журналистиката от нейното създаване; проследяват се методите на изследването и от различни автори и отношението на общественото мнение към журналистиката (положително и отрицателно); Разглежда се и работата с медиите.
Методът на проведеното изследване е историко – сравнителен.
Писалите преди мен автори по проблема за отношението и работата с медии, разкриват следното:
Според Б. Ковач, Т. Роузънстийл: В началото на XVII век се заражда това, което смятаме за съвременна журналистика, от разговорите в кафенетата в Англия, а по – късно и в „пъбовете’ в Америка. Домакините на обществените заведения, често слушали изповедите на станстващи пътници и записвали интересните разговори в дневник, който пазели в края на бара (Ковач; Роузънстийл, 2007:17;19;24-25;29-30;34).
Според У. Фокс: Съобщавайки новината още в началото на информацията си, спомага за раждането на т. нар. чело на материала. А после се съобщават по – маловажните неща и така стигаме до изграждането на изложението тип „обратна пирамида”. Изграждането на базата на „обърнатата пирамида” позволява на читателите още щом прочетат началото да разберат дали си заслужава да прочетат статията до край (Фокс, 2005:11-14).
Според А. Христова Медиите в наше време са основен фактор за борба с много обществени проблеми, като тук влиза и корупцията. Те правят възможно разследването на редица негативни явления ( Христова,2002:34).
Според Дж. Мерил: От това, което виждаме ежедневно можем да кажем, че всички страни са негативно настроени към медиите. Защото хората, които практикуват журналистиката, а и самата професия се превръща в голямо зло за хората по – света, заливаща ги с непрестанни примери, вредящи на здравето на хората (Мерил,2007:15).
Според Н. Палашев: Силата на медията се изразява в това, че ако едно действие или идея не попадне в медийното пространство, то просто не съществува. Освен това медията е тази, която може да „издигне” или „принизи” политик или бизнесмен от политическата сцена или икономическото пространство. Медиите сами по себе си са обществен коректив. Защото те са тези, които формират поведенческите модели
(Палашев, 2007:220-224).
Избрах в първата част на магистърската си теза да започна с изследването на зараждането на журналистиката. Като проследявам основните етапи през, които е преминала.
Във втората част разглеждам мненията на автори работили по същността на журналистиката, както и как тя влияе върху обществото.
В третата част на магистърската си работа проследявам работата с медиите.
В заключение съм обобщила изследвания от мен проблем по отношение и работа с медиите.
Първа глава
Етапи в развитието на журналистиката
1.1. История
Историята разкрива, че най-ранната демокрация – гръцката, се е осланяла на устната журналистика, развиваща се тогава по пазарите на Атина. Римляните всеки ден описвали случващото се в Сената, в обществения и политическия си живот, като го изписвали на един папирус, който закачали на публично място.
Новините през средните векове започнали да се разпространяват под формата на балади, разкази и песни, които били изпълнявани от музиканти бродещи из страната.
В началото на XVII век се заражда, това, което смятаме за съвременна журналистика, от разговорите в кафенетата в Англия, а по-късно и в „пъбовете” в Америка. Домакините на обществените заведения, често слушали изповедите на станстващи пътници и записвали интересните разговори в дневник, който пазели в края на бара. Около 1609г. започнали да излизат първите вестници на печатари, които отпечатвали на хартия различно събраните информации от кафенетата за кораби, слухове за различни политически спорове (Ковач; Роузънстийл, 2007:17;19;24-25;29-30;34)….