Сутринта се събудих с чувство на щастие. Но зажалост беше толкова мигновено, почти като сън. Тук, в България можем да намерим своето удовлетворение само в сънищата. Така ли е наистина? Знам само, че нищо не ни е наред. Знам също така, че сме ужасно бедни откъм обноски и умение да признаем и да се зарадваме на успеха и щастието на другите, въпреки всичко. Омръзна ми да гледам намусени лица, сякаш целия свят им е крив. А те не правят нищо, за да излязат от положението, което очевидно не харесват. Омръзна ми от мрънкащи малки, дребни човечета, които не виждат нищо хубаво наоколо, обвиняват всички и всичко за своите неуспехи. Много е лесно да „плюеш” другите и да „гледаш в чуждата паница”, като си се оставил на произвола на течението и гледаш само, къде ще те отнесе то. Тези хора са без грам амбиция и цел в живота си, вместо това си мислят, че всичко ще им се поднесе на тепсия. Е, драги човечета, да ви изненадам, това няма да стане. Колкото и да роптаете и да „плюете” живота, съдбата или какво ли още не, докато не се размърдате малко, ще си останете едни озлобени от живота, неуспели хора. А да тръгнеш по своя път не е толкова трудно. Просто трябва да се вслушаш в сърцето си, да не си „вреш носа” в чуждите работи и да повярваш в правото си на щастие.
Вилиана Божинова