Социалната мрежа е „дом” за много хора по света. Забързани в своето ежедневие ние все повече започваме да се затваряме в себе си. Дали, защото сме потънали в собствените си грижи – за работа, дом и т.н. или, защото депресията тотално ни е обхванала, ние все по – често търсим отдушник във виртуалното пространство. Започваме да се будим единствено с мисълта само как ще си направим сутрешното кафе, ще се настаним удобно пред компютъра, ще го отворим и ще започнем среща с нашия виртуален приятел. Но там в социалната мрежа ние можем да бъдем такива каквите искаме. Именно там мечтите се превръщат в реалност. И няма лишения, и няма задръжки, няма комплекси нито забрани. Това е света на неограничените възможности – само, че е измамен. Колкото и време да прекарваме в него, ние все някога трябва да се върнем в „нашия истинския свят”. И така всъщност се получава сблъсък между реалност и фантазия. Сблъсък между това, което искаме да бъдем и това, което сме. От това все повече започваме да се огорчаваме, да се затваряме в себе си, да търсим спасение единствено в социалната мрежа, ставайки постепенно пленници на тези най – нови начини на комуникация.
Вилиана Божинова