Българинът взе да „изперква”. От грижи, от неволи, недоимък и нищета. Толкова затънахме, че чак се поболяхме. Случаите за убийства по новините, направо ме карат да настръхна от ужас. Полудя ли народът от мизерния живот, който води? Този въпрос не ми дава мира. Кризата засегна не само джобовете, ами и умовете ни. Какво трябва да преживееш, за да застреляш три годишното си дете? Колко абсурден е всъщност животът ни? Като се замислим, ние всъщност сме едни малки частици от Вселената. Нищетата, безпаричието ни карат да се превръщаме в роби на грижите си. Потънали в своите проблеми, ние забравяме, че има и хубави неща в живота, че лошото води след себе си хубавото. И именно в това се състои смисълът на живота. И то може да стане, да може да стане именно в България. Но само, ако ние решим. А това ще стане само, ако престанем да се огъваме пред трудносттите, които ни поднася живота и разберем, че именно с тяхна помощ ние ставаме по –силни.
Вилиана Божинова