Дръпвам плътната завеса пред очите ми и пред мен се разкрива цял театър. В него участват всички. Едни бързат, други се лутат – на училище, на работа и вкъщи. Колко маски имаме само. И колко са различни всъщност – на усмихнат, мълчалив, сърдит или на страдащ, нарцистичен и унил. Колко много са различни само! И колко много маски пази скрити всеки един от нас! Трябва да се запитаме докога ще крием истинската си същност зад тях? Толкова много уроци ни заливат. Опитват се да ни усъвършенстват и да ни покажат как да бъдем по – успешни, по – любезни и как да спечелим повече пари. Но кой ни учи как да бъдем Човеци? Търся в стария скрин с безброй маски. Но нея я няма. Няма я маската на човечността. Когато видя някой, мога да го посрещна с различни маски – на загриженост, на доброта, на гняв и обида, но оказва се, че не мога да покажа човечност. На това ни учи и обществото, и училището, и телевизията. От малки децата се учат да крият същността си, защото им показваме, че това е печеливше. Учат ни, ако видим пострадал на улицата, да извикаме линейка, но не и да държим ръката му. Учат ни да подхвърлим на просяка коричка хляб, но не и да погледнем в очите му. Учат ни да бъдем силни, но не и как да се справяме с грешките. И така човечността остава скрита. Скрита дълбоко в самите нас и само, ако всички изгорим маските зад които се крием, ще можем да бъдем Човеци.
Вилиана Божинова
Да,за съжаление това е действителността…