Градският транспорт е усещане, което трябва да се преживее. Запътила съм се към автобусната спирка. След пет минути трябва да има транспорт. Ох, нищо ще повися малко, защото уви всички пейки са изпочупени и няма къде да се седне. Но какво става: изведнъж поглеждам часовника, изминали са 20 минути, а от автобуса няма и следа. След още 20 минути най – накрая пристига. Сега трябва да се телепортираме вътре, понеже вратите не могат да се отварят. Най – накрая една поне успя. Ние задружно като овце се вмъкваме в тъй дългоочаквания автобус.Потегляме, но защо вали? Дъждът спря преди малко. Явно това е новата екстра – докато пътуваш от тавана да ти капят капки вода. Е, сега за 80 ст. толкова. Не бях забелязала, че откакто тръгнахме, вълшебните врати се отвориха наполовина и сега ни навътре, ни навън. Това е в бонус към дъждовната вода – хем безплатна баня, хем докато си стигнал до спирката, вятърът влизащ през вратите те е изсушил безплатно. През зимата парното не работи, то се пуска само през лятото. Да видим колко сме издръжливи на студ и на жега. Това е една от бариерите за преодоляване, които ще ни направят по издръжливи, когато дойде края на света. И така пътувам си аз тихо и решавам да погледна през прозореца. Тези пък са сложили черни завеси. Протягам ръка да ги дръпна, но завеси няма. Уважаеми читатели, това били самите прозорци. Сега трябва да взема да хвърлям боб, за да реша на коя спирка да сляза. Този шофьор явно е голям професионалист, улучи всички дупки по пътя без да спука нито веднъж гума. Автобусът спира, вратите се затварят. Получила съм безплатна баня, изсушаване, способност да отгатвам къде да сляза без да виждам спирките и закаляване на вестибуларния апарат,а също така и способност да се вмъквам между полузатворени врати.
Моля, нека следващият любител на екстремни преживявания да заповяда.
Вилиана Божинова
Такъв е градският транспорт, уви! Аз знам много добре това, защото го ползвам всекидневно. И всеки път нещо не е наред – или ще е много мръсно, или ще пропуснат курс, или ще минат по друга улица,а ти чакай, ако си нямаш друга работа…А отговорните за контрола органи ги няма. Дано има повече хора, които да изказват смело позицията си по наболели проблеми, както авторката на тези статии. Поздравление и за стилно оформения сайт. Пожелавам много успехи!
Много добре написана статия,за жалост такива са нещата от всекидневието на всеки един от нас всеки,който пътува с градския транспорт независимо къде е из България.Поздравления продължавай все така да коментираш и пишеш статии и дано някой ден някой се поинтересува за нещата който ни вълнуват и притесняват и се погрижи за тях.
И това ни е много,след като търпим всичко това което се случва…То властимащите едва ли ще се повозят на градски транспорт-нали си имат“своите“Мерцедеси,които им плащаме безропотно.