Мечтали ли сте някога за дом, който диша с пулса на природата? За стени от пръст и сено, покрив от трева, ток от слънце, вода от кладенец. Не сте? А знаете ли, че глината например има свойството да „нагажда“ влажността на въздуха, да съхранява топлината през зимата и да държи прохлада през лятото? Строителството с непечена глина гълта около един процент от енергията, необходима за производство на тухли или бетон и спестява на околната среда емисиите на въглероден двуокис. Наричат къщите от глина магически.
В Нова Зеландия и Чили – страни със земетръсна активност, отдавна се строи с естествени материали. В Европа, Австралия и Америка скептицизмът по отношение на този вид строителство от години е преодолян. В Германия фирмите за екостроителство са над 1000, като от глина все по-често се строят и обществени сгради. В Латинска Америка земната архитектура се цени като ефикасен начин за противодействие на бедността, а в Унгария има експериментални селища от естествени материали.
У нас от няколко години също има т.нар. биокъщи. Освен че са природосъобразни, изграждането им струва в пъти по-евтино от стандартните.
Дом от глина – на цената на нов автомобил
Над 50 са биокъщите у нас, като повечето от тях са в Южна България. Всичко се прави на ръка, от естествени материали – камък, кал, глина, пясък, слама и дърво. Строителството е бавно, тъй като се строи на пластове и дълго време се чака да изсъхне всеки елемент. Според експертите цената на нормална глинена къща е около 25 хил. лв. Те твърдят още, че зданията са устойчиви при земетресение, тъй като са само на два етажа, а гаранцията им на живот е 100 години.
Във времена, когато хората търсят алтернативни източници на енергия и начини да се справят с въглеродните емисии, всъщност предприемчивите възраждат стара концепция за създаване на сгради. За жалост у нас все още „модата“ не е толкова широко застъпена, колкото в Европа, но не липсват последователи на световните имена в архитектурата Антонио Гауди и Франк Лойд Райт, които са сред първите, оценили глината и превърнали я в модерен строителен материал. През 1884 г. Гауди използва трамбованата глина за изграждане на павилионите при входа на фермата на Еузебио Гуел. Райт предлага същата идея за строителство на жилища в своя проект за „Броудакър Сити“ – комуна за автомобилни работници в Мичигън. За съжаление проектът не се реализира, но с него архитектът показва представата си за модел на квартал със зелено пространство и свеж въздух.
Според изследвания на немски учени глинените къщи имат целогодишно силна хигроскопичност и поддържат максимално добра влажност за човешкия организъм, което има положителен ефект – липса на простудни заболявания и алергии. Глинената къща е практически вечна, казват специалистите, като за доказателство посочват, че в Британския музей са изложени останки от кирпич от времето на династията на Рамзес II.
Австралия е „Меката“ на глинените жилища. Според дизайнерите животът в такъв дом носи специален емоционален заряд. Днес на зеления континет има над 1000 глинени жилища и редица обществени сгради – училища, болници, магазини, туристически обекти, църкви, музеи и пр.
Като че ли домът на бъдещето е завръщане към практиките и уроците на миналото. Оказва се, че новата технология за издигане на сгради, която позволява евтиното строителство на функционални и екологични постройки без ъгли – т.нар. бинишели, е идея на италиански архитект с почти 50-годишна давност.
Бинишели срещу урагани и земетресения
Бинишелите изглеждат ултрамодерно – приличат на бетонни „мехури“ върху земята, напомнящи на симпатичните землянки на хобитите от „Властелина на пръстените“. Всеки би си помислил, че това е архитектурата на бъдещето. Бинишелите не са фантазия, а технология за строителство, измислена през 60-те години на миналия век от италианския архитект Данте Бини. Той патентовал тази методика за изграждане на сгради без тежка строителна техника и я използвал за строителството на повече от 1600 здания в 23 държави. Технологията е простичка – с помощта на въздух под ниско налягане се „надува“ до желаните размери лека конструкция от влажен бетон и стоманена арматура. Съвременните бинишели са много по-екологични. Те спестяват до 80% от строителните материали, поглъщат до 95% от въглеродния двуокис и отделят 80% по-малко вредни въглеродни емисии в сравнение с традиционното строителство. Освен това са изключително издръжливи на урагани, наводнения и силни земетресения.
Поривите за енергоспестяване, екологично чист начин на живот и опазване на околната среда родиха през последните години още една мечта – пасивната къща. Началото на енергоефективните домове се поставя в Германия преди малко повече от 20 години. В Дармщад д-р Волфганг Фаист основава Институт на пасивната къща. За две десетилетия е проведена огромна изследователска работа. В резултат
пасивната сграда става популярна и желана
за дом не само в родината си Германия, но и по целия свят. При строежа й се използват най-модерните конструкции и материали за отопление и водопровод. Прилагат се усъвършенствани разработки за оборудването. Всяка пасивна къща автоматично поддържа комфортна влажност и температура, свеж, чист и топъл въздух. Акумулирането на топлина и енергията на слънцето и земната почва позволяват на човек да се почувства близо до природата. Такъв дом се нуждае само от 10 кВт електроенергия и водоснадбдяване, за да има гореща вода, отопление, климатизация и вентилация. При спиране на електричеството през зимата, когато температурата навън е под -10 градуса, пасивният дом изстива само с 1 градус за около 24 часа, което е удивително.
Пасивните къщи стават много популярни в Европа, защото влияят благоприятно на хора, страдащи от тежки алергии. В тях те се чувстват изключително добре. Цената на този комфорт обаче не е малка, но си заслужава и се изплаща.
* * *
Годината е 1927-а. Може би това е времето, в което светът за пръв път вижда възможното си бъдеще. Филмът на Фриц Ланг „Метрополис“ рисува картината на дома през утрешния ден – автоматизирано общество, в което
колите летят в облаците
а човекът е обгрижван от роботизирани слуги. Днес знаем малко повече – домът на бъдещето наистина ще е миничудо на съвременната наука, но няма много да прилича на образа, нарисуван от популярната култура.
Домът на 2020-а ще бъде живо, дишащо същество, което ще реагира на нуждите ни, но и ще се грижи за нас, ще ни развлича. И как би могло да е иначе, след като всяка повърхност най-вероятно ще е чувствителен дисплей, а самото жилище – сложен роботизиран механизъм. Ролята на интернет ще е в основата, а това ще позволи на всички лесно и бързо да общуват помежду си. Сензори за всичко и навсякъде. Високотехнологичните модели навярно ще се развият далеч отвъд и най-смелите ни мечти. Всяко нещо вкъщи „ще знае“ от какво имаме нужда във всеки момент и ще го прави за нас. Независимо дали става дума за телевизора в хола, вратата на хладилника или готварската печка, нощното шкафче в спалнята или дори колата в гаража.
Ще доживеем ли да се радваме на чудесата в този дом? Не е толкова немислимо и илюзорно далеч. Възразявате срещу това? Но ние вече живеем в този виртуален и високотехнологичен свят.
Сън или мечта
Как според вас ще изглежда домът на бъдещето? Изцяло автоматизиран? Ще можете да общувате с него? Грешите. И дистанционното команадване, и разговорите с телевизора, хладилника и готварския плот вече са реалност. Интелигентните системи за автоматизирано управление на уредите в дома вълнуват учените от години. А в САЩ хората отдавна живеят в т.нар. умни домове.
Благодарение на компания за производство на високотехнологични уреди вече е възможно човек да не изпуска новините, дори когато си мие зъбите. Срещу по малко от 3500 долара фирмата предлага не просто телевизори, а огледала, оборудвани с телевизори. Най-атрактивни са моделите, при които телевизорът изчезва, когато е изключен. Уникалните продукти са оборудвани с дистанционно управление, като при телевизорите, които са предназначени за баня, то е водоустойчиво.
Наричат кухнята сърцето на дома. Кухнята на бъдещето съчетава в едно кухненска маса, готварски плот и бар. Интелигентната система за приготвяне на храна се управлява чрез сензори. Т.е. наближава времето да изхвърлим тиганите и тенджерите, защото те няма да са ни необходими. Аморфната повърхност на готварския плот се адаптира автоматично в зависимост от нуждите. След като системата анализира храната, която сме поставили върху плота, предлага подходящи рецепти за нейното приготвяне. Трябва просто да изберем рецепта и с пръст да очертаем окръжност с желаните размери, която ще се подгрява. С лек натиск върху плота определяме необходимата дълбочина. Остава само да изберем температурата и времето за приготвяне на храната.
По идея на италиански дизайнер, вдъхновена от философията на Дзен и японските градини, е супермодерната аудио система с функция релакс. Говорителите са с необичайна форма, която напомня тази на вулканичните камъни, използвани при процедурите за масаж. Когато пуснете подходяща музика и изберете режим „релакс“, системата започва да звучи по начин, който изпълва атмосферата със спокойствие и предразполага към медитация. Ефектът е по-голям при загасено осветление. Тогава човек може да се наслаждава на загадъчната синя светлина, която очертава контурите на колоните.
Уникален хладилник, който удължава живота на зеленчуците, е разработен от шведски университет за дизайн. Уредът впечатлява не само с приятния за окото дизайн, а и с камерата, която създателите наричат градина в кухнята. Според думите им благодарение на нея зеленчуците остават не само свежи, но и продължават да живеят и да се развиват. И това не е всичко. В тази градина можете дори да засадите и отгледате свои собствени зеленчуци. Тя автоматично се грижи за осветеността, температурата и напояването на растенията с вода.
Смайваща за домакините и все още желана илюзия за милиони представителки на нежния пол е прахосмукачката робот. Моторизираният робот обикаля дома и почиства самостоятелно, докато ние сме на работа или на почивка. Да, продават се по магазините и струват по-малко от 400 долара. Прахосмукачката разполага с камера с обхват 360 градуса, благодарение на която е способна да се движи по целия под целенасочено и без да се блъска в прегради. D-образната форма на подочистачката позволява ефективно почистване в ъглите на помещението. Заради височината си, която е около 10 см, роботът минава под мебелите и обира прах на неудобни места. След като приключи работа, прахосмукачката се прибира в своята база, където се зарежда.
Кухня с автономна биосфера
Кухнята на бъдещето ще отглежда пресни плодове и зеленчуци и морски дарове. Според прогнозите на учените още през 2030 г. хората ще живеят в сгради като днешните, но домът им ще е пълен с различни екологични уреди – термоотражателни тапети, вътрешна биосфера, ултразвукови перални и съдомиялни машини, които не ползват вода. Домашната биосфера ще произвежда свеж водород, с който може да се зареди лека кола, и ще работи с хранителните отпадъци от кухнята. Произвежданите в биосферата растения от своя страна ще отделят кислород, който ще се внася в резервоара за риби и ще поддържа живота им. Скариди ще се грижат за чистотата в резервоара и в същото време ще могат да се консумират.
Домакинските уреди на бъдещето ще създават „свързана енергийна верига“, като се захранват един от друг. Съдомиялната машина ще ползва енергията, произведена от въртенето на центрофугата на пералнята. Отпадъчната вода в баните на умния дом ще се филтрира през слоеве тръстики и ще се използва както за промиване на тоалетната, така и за варене на чай в енергоспестяващ чайник.
Как да наречем авангардните жилища на бъдещето, от които очакваме сами да произвеждат енергия и кислород, да пречистват водата и да се нагласят към сезоните? Все повече участници в различни архитектурни форуми подкрепят названието treescraper (нещо като дървостъргач). Логиката им е, че подобна конструкция, първо, ще е голяма като небостъргач (skyscraper) – за да си покрие разходите, и второ – ще функционира като дърво (tree).
Строители и архитекти се ориентират към проекти, смятани доскоро за арт изпълнения. Безспорно дизайнът на къщите ще се променя – те ще стават по-зелени, екологично чисти и пестящи енергия. Соларните батерии, водните инсталации за събиране и пречистване на дъждовната вода с цел вторично използване отдавна не са новост. Терасите и покривите в модерния градски дом са по правило с функции на оазиси. По тях има лехи за цветя и дръвчета в саксии. Писък на модата е градинарството – популярно в Америка, а вече завладяващо и Европа.
Мегаструктурата с ефектното име Treescraper Tower of Tomorrow е създадена от Уилям МакДона – зелен архитект, построил първата соларна жилищна сграда през 1977 г. в Ирландия. През 1999-а той бе обявен за „Герой на планетата“ от сп. „Тайм“. В „дървостъргача“, представен най-напред от сп. „Форчън“, са заложени принципите на биомимикрията – изкуството да се извлича вдъхновение от природата. За да се сведе до минимум влиянието на вятъра, на сградата е придадена аеродинамична форма. Електричеството идва от слънчеви батерии върху западната страна на сградата, където има и триетажен озеленен атриум. Покривът е зелена тераса, а водата се пречиства и използва многократно: от мивките и ваните след преработка се ползва за поливане на градините, а оттам след дрениране се връща в тоалетните. Цялото обзавеждане в небостъргача дърво е от материали, които могат да се рециклират.
Производителите на мебели също се ориентират към „зеленото“. Това се изразява във внимателен подбор на материалите. Не е важно само на етикета да пише екологично чист продукт, а да се проучи методът на производство – от качеството на дървесината до боята и лака.
И още една идея. Топлината, отделяна от 250-те хиляди пътници, които преминават на ден през централната гара на шведската столица например, ще бъде използвана за отопление на разположена в съседство офис сграда. Идеята е топлината, излъчвана от телата, да бъде улавяна чрез специална вентилационна система и да служи за затопляне на вода, която ще бъде отвеждана до радиаторите.