Биография [редактиране]
Йордан Йовчев е роден на 24 февруари 1973 г. в град Пловдив. Възпитаник е на Спортното училище в Пловдив.
Участва на шест поредни олимпиади от 1992 до 2012 г.[1] Така той става първият гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта.[2] От декември 2008 е председател на българската федерация по спортна гимнастика. През 2012 е знаменосец на България на Олимпийските игри в Лондон и се класира на седмо място във финала на халки.[3]
Състезания [редактиране]
Йордан Йовчев е най-успелият български гимнастик. В кариерата си има четири олимпийски медала — един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003, и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г.
На олимпийските игри в Атина Йовчев спечелва сребърен медал, като незаслужено златният му е отнет. Съдиите присъждат златното отличие на гръка Димостенис Тамбакос, въпреки че Йовчев се представя по-добре от представителя на домакините – (такова поведение е характерно за всички съдийски колегии и се състои в толериране на представителите на домакините на спортните прояви по цял свят).[1] Тогава трети става една легенда в спорта, името му е – Юри Чеки. Прякорът му е „Властелинът на пръстените“ /халките/ заради 15-те му златни и 7 бронзови медали от големи състезания. По време на награждаването обаче се случва сцена, която организаторите не предполагат: когато отиват към публиката, Юри Чеки хваща ръката на Йовчев и я вдига победоносно пред публиката, с което посочва еднозначно, че Йордан Йовчев е номер 1. Псевдо-шампионът грък остава изолиран встрани, като Юри Чеки умишлено го игнорира и не пожелава да го прегърне.[4][5]
Постижения [редактиране]
- През 1991 на Европейското първенство за юноши до 18-годишна възраст, провело се в Атина, става вицешампион в многобоя.
- През 1996 на Европейското първенство в Копенхаген става вицешампион на халки и четвърти в многобоя.
- През 1996 на Олимпийските игри в Атланта остава четвърти на халки.
- През 1999 на Световното първенство в Тянцзин става бронзов медалист в многобоя.
- През 2000 на Европейското първенство в Бремен остава четвърти на халки.
- През 2000 на Олимпийските игри в Сидни става двоен бронзов медалист на земя и халки.
- През 2001 на Световното първенство в Гент става двоен Световен шампион на земя и халки.
- През 2002 на Европейското първенство в Патра става Европейски шампион на халки, Европейски вицешампион на земя и Европейски вицешампион в многобоя.
- През 2002 на Световното първенство в Дебрецен става двоен Световен вицешампион на халки и земя.
- През 2003 на Световното първенство в Анахайм става двоен Световен шампион халки и земя.
- През 2004 на Олимпийските игри в Атина взема бронзовия медал на земя и сребърния на халки.
- През 2009 на Световното първенство в Лондон взема сребърен медал на халки.
Награди [редактиране]
- Най-добър спортист на Балканите в анкетата на БТА – 2003
- Спортист №1 на България – 2001, 2003
- Спортист №2 на България – 2004
- В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България – 1999, 2000, 2002, 2007
- Йордан Йовчев e победител в конкурса „Мъж на годината 2004″ и стана „Кавалер на сабята“ на клуб „М“ – символ на мъжката доблест и чест. Той получава и специално 60-годишно уиски „Джони Уокър“ със син етикет.
- 2013 г. — удостоен е с орден „Стара планина“ I степен[6]
Край на състезателната кариера [редактиране]
Малко след олимпиадата в Лондон през 2012 година Йордан Йовчев заяви, че слага край на състезателната си кариера. Той сподели още, че ще бъде проведен бенефис в зала Арена Армеец в София през ноември. Йовчев мисли да спира тренировките, защото според него на 40 години не е сериозно да се играе гимнастика и не вижда смисъл в това. Името на Йордан Йовчев ще остане в историята на спортната гимнастика с участието си на шест поредни олимпиади.[7]
Любопитно [редактиране]
- От 2001 г. Йовчев взема участие в японското състезание за физическа сила и издръжливост Сасуке (излъчвано в САЩ и Великобритания като Ninja Warrior, а в България като „Най-добрият нинджа“), където е измежду само 16-ма състезатели – и единствен чужденец – класирали се за последния кръг на надпреварата от създаването ѝ през 1997 г.[8] Допълнително, три пъти се класира за предпоследния кръг. Когато стига финала при първия си опит през 2001, дъждовното време му попречва при етапа, изискващ изкачването на гладка кула. (В Сасуке са участвали общо над 2000 състезатели, много от които също са професионални лекоатлети; само двама души са печелили състезанието, което е толкова трудно, че през 2007 г. само двама души успяват да преминат дори първия кръг.)