Човешкият живот е низ от радост и болка, възход и падение. И целият този кръговрат е едно постоянно търсене на красотата и чудесата на житейския път. Но този път е осеян с много, много трудности. И човек не би могъл да го извърви докрай, ако в живота му не присъстваше нещо, което да го прави по – лесен – шегата. Шегата е нашето спасение от скучния, монотонен и напрегнат живот, който водим. Тя ни помага да се разтоварим от натрупаното напрежение и да видим красотата да живота. Също така ни помага да сме по – оптимистично настроени и по – лесно да се справим с трудностите на живота.
В днешно време навсякъде ни залива агресията: по телевизията, по вестниците, на улицата. А колко са тези, които поощряват шегата? Тях ги няма. Няма ги, защото отдавна сме забравили, че сме духовни същества, забравили сме да “нахраним” “гладната” си душа с една забавна шега, забравили сме да се шегуваме, а оттук сме забравили, че смехът е този, който лекува. Смехът от щастие, извиращ от душата ни – само той би излекувал невротичния човек на XXI век. Но също така не трябва да забравяме, че всичко прекалено става неприятно. Ако започнем постоянно да се шегуваме, ще превърнем себе си и своя живот в една илюзиорна представа за вечното щастие. Всяко предозирано нещо се приема с неприязън от болшинството хора. Шегите са хубаво нещо, но само се използват като средство за разтоварване, а не като начин на живот.
Животът ни не е шега и ние не трябва да се отнасяме към него безотговорно и с шеговито чувство. Шегата – предозирана или не е нашето спасение от така трудния ни живот.
“Шегата е като солта – трябва да се употребява с мярка или “Ако се прекали става неприятно”. Тя е нашето лекарство за невротичното ни аз. Защото прави по – лесен житейския ни трънлив път. Шегата е нашата рецепта за по – добър живот, затова използвайте я, но с мярка.