Човешкият живот е низ от желания – малки и големи, силни и слаби. Те правят целеустремен трудния ни живот. Да желаеш нещо и да си готов на всяка цена да осъществиш желанието, което те подтиква към стремеж да постигнеш своята цел. Да си амбициозен в днешно време е нещо много хубаво, защото само амбициозните успяват в този свят на материалност. Амбицията ни помага да вървим с всички сили към постигането на желаната цел. Трудностите, които изпитваме, съчетани с амбицията, която имаме, ни помага да изтрием всички дефекти и ограничения от нашия духовен свят и така ни превръщат в съвършени , интелигентни и духовно извисени същества. Пред всеки амбициозен човек възниква въпросът: Голямото желание предпоставка ли е за голямо разочарование? Да, но не за всеки. Ако си достатъчно силен можеш да избегнеш това разочарование и превърнеш живота си в низ от радостни моменти благодарение на своя успех.
Но има и друга част хора, те не са чак толкова амбициозни и за тях: голямото желание е предпоставка за голямо разочарование.
Светът е населен от два типа хора: с амбициозни хора, желаещи да се превърнат в перфектни личности и хора за които желанието е предпоставка за голямо разочарование.
Голямото желание е предпоставка за голямо разочарование. Не е задължително. Стига само да успеем да намерим тази вътрешна сила, която ни помага да видим своята вяра, решителност и амбиция.