От столетия насам амбицията играе много важна роля в живота ни. За нас не е без значение дали ще сме упорити, или ще сме хора без цел в живота. Затова за нас важи мисълта: ”Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън”.
Димът свързваме с нещо дребно, с човек, провалил се в живота, без цел, оставил се на течението да го носи, а огънят с целеустременост, борбеност, с хора които имат амбиция. Човекът е така устроен, че никога да не се задоволява с нищожното, а винаги да следва своята мечта, докато тя се превърне в реалност. Но има хора, които при първия провал се отчайват и загърбват своите цели. Престават да се борят. Бушуващият в душите им огън угасва и остава само един дим, едно съществуване, а не истинско живеене. Много хора избират да живеят, забулени в дим, защото не знаят как да покажат огъня, изгарящ ги. Този дим постепенно ги погубва. Говоря за тези, които са се отказали да се борят за щастието си и животът ги е отритнал. Понякога зле устроеното общество убива мечтите и стремежите на хората. Угасява пламъка в душите им и те само тлеят отчаяни, потънали в бездействие. И в нашето общество цари същото подтискане на стремежите. Има много нередности в държавата ни -насилие, корупция, неморално поведение от страна на управляващите. Но какво правим? Нищо. Отказваме да се борим. Сами угасяваме огъня на спасението и просветлението, избирайки да живеем в илюзиорна мъгла. Волтер е казал: “За великите дела е нужно постоянство”. Да, трябва постоянство в отстояване на стремежите и справедливостта. Нужен е огън. Тлеенето е примирение и апатия. Като типичен пример за постоянство в отстояване на стремежите за справедливост и свобода е героят на Сервантес. Дон Кихот поддържа още жив огъня в душата си, който го подтиква да се бори срещу примирението. Макар и борец срещу вятърни мелници, налудничавият рицар си остава един испански идалго, съхранил всичко достойно, чисто и красиво, и тръгнал по света да се бори срещу най – голямото зло – примирението и апатията. Отказът от това да изгаряш в пламъците на въображението и приключението, приел дима като начин на живот, те превръща в бездуховно същество. Този завладяващ с приключенията си герой много ясно следва мисълта на Волтер, че за “великите неща е нужно постоянство”. Въпреки бедите, които си навлича, той не престава да се бори за един по – добър свят. Ние сами убиваме мечтите си, защото отказваме да вникнем в душите си и да открием по един Дон Кихот. Да, точно този, който жадува да възкреси доброто.
От нас зависи дали ще намерим смелост да махнем маската на примирението и покажем на света своя авантюристичен дух, своята непримиримост към неправдите и стремеж към доброто и свободата. Много по – лесно е да бъдем мрачни, сериозни, но да се вписваме в т. нар. общество, отколкото да бъдем различни, мечтатели, жадуващи да се изправят пред големия великан, живота. Борещи се срещу ограничението, непримирението, апатията дори и срещу вятърни мелници, ако трябва с една единствена цел-да запазят огъня, горящ в душите им или пък мечтателя в тях. Защото димът е примирение, примирението е съществуване, но не и истински живот.
“Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън”-нека това стане наше мото на живот. Не да се носим по течението на “реката” на живота, а да се стремим да плуваме в посоката, която сами сме си избрали. Това ще кали и извиси нашия дух. Нека не се примиряваме с това, което имаме, а да продължаваме да работим за своето лично усъвършенстване.