Завещаваме бягство на нашите деца. Бягство в един друг свят. Все повече българи започнаха да избират това бягство. Избират да избягат от проблемите – самоубивайки се или убивайки роднините си. Взехме да изперкваме и то тотално. Не знам дали стана страшно, трагично или направо положението излезе извън контрол. Знам само, че не може да бягаме, когато ни се стори, че няма безизходица. Не може да решаваме сами да сложим край на живота си. Имаше българи, които се самозапалиха и им издигнаха паметник. И какво казахме с това на младите хора? Според мен, не натрапвам мнението си на никого, просто изказвам гледната си точка, казваме им: при трудност се самоубивайте. Не се борете, а така решавайте проблемите. Пък ние ще идигаме паметник във ваша чест. Не ме разбирайте погрешно, в момента виждам лицата ви пълни с укор, уважавам болката и само мога да гадая какво е било в душите им, за да посегнат на живота си и на близките си, но самоубийството не е решение. Напротив така завещаваме на децата грешен модел: не на борбеност, а на слабост.
Вилиана Божинова