Колко е важно да отстояваме себе си – мнението , позициите, начина си на възприемане на заобикалящия ни свят. А колко малко хора в днешно време могат открито да заявят позициите си. Защото ни учат да търпим. И ние търпим ли, търпим ли, търпим. А всичко това по един или друг начин рефлектира върху нас. С неможене да покажем мнението си, с неправилно възпитаване на нашите деца, с гласуване за хора, които мислят само парите им. И за какво – да кажат хората, че сме добри, честни и справедливи. Но хората това сме ние. Ако ти сам не приемаш себе си за добър и целият свят да го повтаря, на кого му пука. Не трябва да живеем за хората, защото хората днес може да те величаят, утре ще те затрият в калта. Това са хората. Затова бъди верен на себе си. Нямам предвид да бъдеш „вълк единак”, обичай човеците, пази се от хората. Защото хората остават безучастни към нещастието на такива като момчето от картинката. Те остават безучастни към бедността му, затварят очите си за болката му и виждат само мръсните, вонящи дрипи. Те, хората подминават с безразличие детето на улицата, наричат го бездомно, но то е било нечие дете. Но е много по – лесно да се водим по мнението на хората: това струва, това, не. А добротата не се купува и не се намира на ъгъла. Или я имаш, или не. И ако я нямаш, то по – добре не се оправдавай с хората, защото си се оставил да бъдеш обезличен. Поздравления, хората те смятат за добър, красив, преуспял. Дано това залъже съвестта ти, а можеше да бъдеш Човек.
Вилиана Божинова