Всичко е в тръни, ние сами сме се увили в тръни. И не дай боже, някой да ни доближи. Мислим, че това ще ни предпази от болката, от самотата, от страха да останеш сам, от страха, че не си този, който искаш да бъдеш или не си този, когото всички очакват да бъдеш. Но отдалечавайки се все повече от хората, ние преставаме да виждаме, да виждаме и красивото, и доброто, защото след края на сълзите светът сякаш се пробужда, отново започва всичко. Но трябва да съблечеш бронята от бодли зад която се криеш. Свали я, махни я, стъпчи я. Вярно, без нея ще има болка и раните ще са големи. Те ще кървят, а болката ще се усилва и пак ще си сам, но ще чувстваш, позволи си да изпиташ тази болка. Тя, именно тя, ще направи живота ти по – пълноценен.
Вилиана Божинова