Цял пъзел от различни „чувства” купих днес от магазина. Възпитават ни да се държим като роботи. Колкото по – малко чувства показваш днес, толкова по – добре. Ако се зарадваш за успеха на някой, значи си подмазвач, ако се натъжиш, значи си глезльо, ако имаш амбиции, си „въздух под налягане”, защото мечтите не служат за нищо. А, не дай боже, пък да реализираш някои свои мечти, тогава ще те оплюят. Защо е така? Ако не мога да подредя целия пъзел, няма да мога да подредя картинката – моят живот. И той, като пъзела, ще остане с незапълнени места, които постоянно ще напомнят за себе си. Аз искам моят пъзел да е цял, но за да бъде цял това означава, че трябва да престана да слушам какво говорят хората. Защото не забравяй и техните пъзели са наполовина сглобени. Някой е загубил дори частите, друг ги е изхвърлил, сега просто се опитва да го подреди. Търси частите при теб или се опитва да ти каже, че не го подреждаш правилно. Само, за да запълни някак си недовършената картинка. Но тук няма правилно и грешно, защото ти сам избираш частите от твоя пъзел – живот.
Вилиана Божинова
Бъди верен на себе си!