Приех омразата, приех и подлостта и завистта приех, но днес отказвам да приема лудостта. До лудост ни докараха, лудостта на българският народ. Отидоха едните, другите довтасаха сега. Хайде да намерим разликите. Аз не мога да открия нито една. Но приликите, те са много. Сякаш нашите управници са като сиамски близнаци щом стане дума за пари и крадене. Това направо ми дойде до гуша, честно да ви кажа. А ние има да си мечтаем и за честни избори, и за честни управляващи, но честността ще си остане единствено в мечтите ни и сред народа. Защото „големите риби” играят нечестно, мръсно, погазвайки най – святото – народа, оставяйки го да тъне в нищета и мизерия. Това са тези, които избираме. Нямаме право да се оплакваме – чувам, сам си гласувал за него? А за кого да гласувам, кой ще ни измъкне от блатото? Отговорът незнам. Но едно знам, ако си мълчим пред техните злоупотреби, значи сме измамници като тях.
Вилиана Божинова
Харесва ми начина ти на мислене!!!