В нашата мила България има пари за всичко друго, само не и за изкуство и култура. Но нали си е наша. Мислим си, че всичко ни е наред. Ами да, нека се смеем и хулим творците – художниците, писателите, музикантите и др. Нека сочим с пръст тези, които обичат театъра. А ние нека щракаме с пръсти на звучната чалга. „Тя е толкова прекрасна. Музика за нашите души!” А извиващите кючеци направо късат сърцето ми. Иде ми да плача, да плача и да те проклинам Българио. Докъде стигна, докъде се принизи? Народът гладува, няма работа, хората гладуват, но защо да не дадем и последния си петак, за да видим един кючек. Пък с него вървят и кюфтета. Може да ни се усмихне късмета и да ни подхвърлят едно. Душата може да е гладна, но щом корема е пълен – всичко е ОК. Хайде, хора времето лети, нека си топираме косите като фолк певици, да не забравите и да си сложите миниполите, че иначе няма да се види цвета на бельото. Ужас, ужас направо излизаме от модата на поп фолка. Давай народе, давай всичките си пари за поп фолк, то най – лесно се управлява простия народ. Да щракаме с пръсти и да ядем кебапчета на фона на чалгата, това е по – лошо от най – голямата нищета. Наздраве! Нека чалгата зазвучи.
Вилиана Божинова
P.S.: Ето и една визуална илюстрация към написаното по-горе.