Общоприетата нагласа на българите е, че е добре да стане това и това, и това, но някой друг да го направи, защото това българинa не го интересува. Как се създава гражданска съвест ли? Aми като не чакаш другите да направят нещо за тая държава, да не чакаш другите да променят това, което теб те дразни като поемеш инициатива, като бъдеш промяната, която искаш. Имаме ли самосъзнание – не. Корабът вече потъва, няма време да помагам на и без това почти стигнали дъното хора, ще се посмея на слабостта им, може дори да им дам някой и друг съвет какво мога да направя на тяхно място, защото всички в България много ни бива за философстването, но да подам ръка – никога. Та на мен кой ми е подавал ръка? Ако го спася, кой ще спаси мен, когато имам нужда?
Е, да бягам, да бягам далеч от нещастието им, че може и мен да ме сполети.
Да избягам някъде, където мога да „запуша устата” на моето самосъзнание, защото то ме подтиква да бъда човек, а кой ще бъде човек за мен? Важно е не дали ще оцелееш, а колко жертви ще оставиш след себе си. Защото в основата на всичко съм аз, моето его криворазбрано и жадно да мъсти.
Гражданската съвест и самосъзнанието са за хора, които могат да се поставят на мястото на отсрещната страна, за съжаление не сме пораснали толкова.
Вилиана Божинова