Мълчим, мълчим и пак мълчим, а проблемите няма да се решат, ако навеждаме глава и тихо си мрънкаме под носа. Положението в градския транспорт в Асеновград е просто отчайващо. И всички се възмущават, възмущават се, но някъде дълбоко в себе си, където никой не може да ги чуе. А вместо това всички си правят каквото си искат. Под всички сега имам предвид именно шофьорите на автобусните линии. Не спазват никакво разписание, а когато ние като пътуващи се обърнем към тях да им поискаме сметка – никакъв отговор или най – много си отнасяме по някоя псувня. Но ако недай боже хората се вдигнат, че няма да платят, защото са седяли 1 час и не е имало никакъв автобус, веднага се спира и се настоява, че докато не се плати автобусът няма да тръгне. Я виж ти, правилата важат само за някои. Вчера например цял ден валя дъжд и естесвено автобусът постоянно закъсняваше. Когато най – сетне се появи, стар дядо се качи вътре, беше мокър. Нямаше пари за билет. Каза, че не може да даде пари. Последва ужасен крясък на контрольорката. Автобусът спря. Казаха на стареца да слиза, щом не плаща. Навън валеше много. Питам се човешкият живот и достойнство 0.80 ст. ли струват? Щяха ли да забогатеят с жълтите му стотинки?
Вилиана Божинова