До преди век соята е била позната само в Азия, днес обаче е популярна в цял свят. Навлизайки постепенно в територията на САЩ и Южна Америка, след което и в Европа, тя се налага като алтернативен хранителен продукт, предпочитан най-вече от веганите и вегетарианците, но и от всички почитатели на здравословното хранене.
Соята (Glycine max) представлява едногодишно растение от семейство Бобови, което се среща в диво състояние най-вече на територията на Източна Азия.
Характеризира се с добре развита коренова система, право и твърдо стъбло с различна степен на разклоненост, като височината му зависи главно от сорта и условията на отглеждане на растението.
Семената на соята имат най-често овално-продълговата форма, с различно оцветяване, вариращо от светложълто до зеленикаво оцветяване.
Понякога се срещат и сортове с кафява или черна окраска, но те са използвани предимно за храна на животни.
Соята намира приложение най-вече като маслодайна култура, но в същото време е добър източник на хранителни вещества за човека.
Смята се, че родина на здравословните зрънца е Китай, докато в Европа добива популярност едва към края на XVIII век.
Името Glycine първоначално е въведено от Карл Линей и означава „сладък“, като вероятно се отнася до сладкия вкус на крушовидните ядливи грудки на американско увивно растение от род Бобови.
Соеви продукти
Соев сос
Без съмнение това е най-разпространената и най-лесно вписваща се във всяка кухня подправка. Намира приложение не само в типично азиатските блюда, но и на всяка трапеза, тъй като си подхожда с доста видове ястия.
В момента в търговската мрежа е налице огромно разнообразие от продукта, тъй като употребата му придава екзотичен аромат на гозбите.
Соево масло
Като всяко растително масло, соевото е без холестерол. Притежава неутрален вкус и е много богато на незаменими мастни киселини.
Най-често се употребява за приготвяне на различни маринати за салати, но фактът, че издържа топлинна обработка до 180⁰С, показва, че може да бъде използвано включително и за ниско температурно пържене и печене на грил, както и за задушаване.
Соево брашно
С помощта на соевите зърна може да се получи пълноценно брашно, което да бъде използвано както брашната на различните видове зърнени пордукти. Соевото обаче, се отличава с голям процент белтъчно съдържание. Специалисти твърдят, че особено добри качества на тестото се постигат, когато се смеси в равни части с пшеничено брашно.
Соево мляко и соеви млечни продукти
Соевото мляко е с леко различен и в някои случаи трудно приемлив вкус, поради което често се налага неговото овкусяване с ванилова, шоколадова или плодова есенция. По-предпочитан продукт за консумация остава соевото кисело мляко.
Важно е обаче да се отбележи, че и двата продукта са отлични доставчици на белтъчини за хората, които проявяват алергични реакции към обикновеното мляко. Вегетарианците и веганите често използват соева сметана за приготвянето на различни сосове и супи.
Тофу
Бяла, почти безвкусна соева извара, спечелила си прозвището „господар на соевите продукти“. Намира широко приложение в кулинарията – от печено със зеленчуци до настъргано върху салати.
Може да се маринова в соев сос или в зехтин с подправки, в резултат на което се получава сирене със силен и добре изразен вкус. Лесно може да се съчетае с водорасли, да се опуши или пък от него да се приготвят шницели.
Здравословни ползи от консумацията на соя
Соята, като ценен източник на хранителни вещества доставя на организма значително количество протеини, лецитин, омега-3 мастни киселини, скорбяла, витамини от групата В (В6, В9, В12, Н), които повлияват пряко на белтъчния сиснтез и стимулират дейността на кръвоносната система, повишавайки кислородния капацитет на кръвта.
Важна роля изиграва и витамин Н-коензим, който се явява особено силен стимулатор за растежа на мускулните клетки. Той участва активно в процесите на разграждане на въглехидратите и мастните киселини, като по този начин осигурява значително количество енергия за организма.
Соята е богата и на витамините А, К и Е, минерали (натрий, калий, калций, магнезий, фосфор, желязо), антиоксиданти и изофлавони, които активно се борят със свободните радикали и процесите на стареене на клетиките.
Соевите изофлавони са слаби естрогени, като от тях най-значими за човешкото здраве са генистенът и даидзенът. Част от тези два изофлавона са в свободно състояние в соевите зърна, а друга част са свързани с глюкоза, образувайки глюкозиди.
В чревния канал глюкозата се отделя от изофлавона, така че количеството на генистен и даидзен се увеличава.
В соевите храни концентрацията е висока и достига 3 мг/г, като съотношенията и количествата на двата изофлавона варират, но всички традиционни соеви продукти, като тофу, соево мляко, темпе и мисо, са богат източник.
Здравословни рискове
Някои хора могат да проявят непоносимост към соевите зърна. Спорен остава въпросът обаче какво количество соя може да провокира алергична реакция.
Според литературни данни от проучвания, извършени през последните години, липсват достатъчно научни доказателства, за да се определи праг на прием на соята, под който не може да се провокира алергична реакция.
Също така на този етап не е възможно да се предвиди как би се променил алергичният потенциал на храна, съдържаща соя, след преработката й.
Трудно би било също да се определи алергичен минимум за съдържание на соя в отделни видове храни. В достъпната литература няма данни за определено минимално съдържание на соя в отделни видове храни, с оглед нейния евентуален алергичен ефект.
Практически е невъзможно е да бъде определен такъв минимален праг, тъй като проблемът е свързан със специфичната реакция на отделния индивид при консумацията на съответна храна, съдържаща соя.
Тази реакция зависи от редица субективни фактори, включително от възрастта на индивида, от физиологичното му състояние и др.
Соята е една от световно най-застрашение към замърсяване с ГМО култури. Съветваме ви да проверявате произхода на соята и да се уверите че носи знак за чиста от ГМО култура.