Критикуването на малкия човек го прави неуверен и депресивен възрастен
Често ме питат: „Кой е най-често срещания проблем, с който се сблъсквате при работата си с деца и семейства?“ От години насам простият и недвусмислен отговор, който давам, е: „Като родители, ние несъзнателно критикуваме децата си прекалено много.“
Това твърдение често изненадва колегите ми и е в противоречие с голяма част от традиционната мъдрост на съвременното родителство: че сме прекалено предпазливи и отстъпчиви, готови да бъдем приятел на детето си вместо авторитет, и твърде много ни е страх да кажем „Не“. Резултати от много изследвания обаче показват достатъчно свидетелства в подкрепа на моя личен опит. Въпреки че понякога е трудно да различиш причината от следствието, клиничните изследвания редовно откриват високи нива на критичност (и малко позитивни изявления) в отношенията между родители на деца с проблеми. Скорошно изследване, публикувано в The Journal of Clinical Child and Adolescent Psychology, например заключи, че критиката на майката е важен фактор за депресията у децата.
Постоянната критика отглежда възмущение и открито неподчинение, потиска инициативността у децата, самоувереността и целенасочеността. Трябва да предпазим малките си довереници от изграждане на подобни нездрави усещания в съзнанието.
Необходимо е да попитаме: „Защо толкова често критикуваме децата си?“ Всички знам от собствен опит как се чувстваме, когато ни критикуват. Може дори да сме изпитали деморализиращия ефект от постоянна криика на работното място, или сме били жертва на разяждащия ефект на честата критика върху задоволството от любовната ни връзка. Тогава е учудващо колко често пропускаме да вземем предвид всичко това, когато критикуваме своите деца!
Голяма част от критиката ни е с добри намерения, мотивирани от желанието децата ни да станат по-добри, евентуално да успеят в живота, изпълнен със състезания. В тези случаи критикуваме, защото сме загрижени за бъдещето на децата си. Казваме, че критиката ни е конструктивна, или че изобщо не е критика, а по-скоро инструкция или съвет.
Много родители оправдават критицизма си когато се постараят да го балансират с награда. Тези родители не се считат за критични, защото искат да дадат награда за доброто поведение на детето. Други обаче съзнават, че са критични. Те вярват, че е тяхно право и задължение да критикуват децата си за да ги подготвят за търсенето и отговорностите, с които ще се сблъскат като пораснат. Критикувайки, тези родители вярват, че правят правилното нещо. Затова продължават да го правят въпреки лошите последствия.
От тази гледна точка (споделена и с част от колегите ми), неизбежните последствия от отговорното родителство са открито неподчинение или отдръпване на детето, и нежелание да общува с родителите си особено като порасне.
Не съм съгласен. Разбира се, че децата трябва да знаят, когато не сме съгласни с нещо, и е нормално всяко дете да реагира с някаква форма на протест, когато се слагат граници. Обаче постоянната критичност е деструктивна, често силно деструктивна за нашата връзка с децата ни.
Освен това, дори „баланса“ или равното количество хвалби и критика се оказаха нездравословни както за брака, така и за отношенията родител-дете. Когато критиката се загнезди в семейството, всички други усилия да подобрим атмосферата в дома често пропадат.
Прекалено многото критики и инструкции също отнемат радостта от дейности, с които родителите и децата иначе се забавляват заедно. Попитайте тенисиста Андре Агаси: тренировката, която е следвал и описал в автобиографията си Open, е била екстремна според всички стандарти. На 7 години Андре е удрял по 2500 тенис топки на ден. Той стана голям играч, но мразеше тениса.
Понякога не осъзнаваме колко болезнени са думите ни. Когато детето реагира зле на критцизма, като се защити или се оттегли, родителите могат да си помислят, че детето е прекалено чувствително. Но вероятно всички ние сме чувствителни към критицизъм. А то може и да не е прекалено чувстително, по-скоро може ние да сме били прекалено критични и недостатъчно чувствителни.
Има и много по-дълбоки причини за постоянния критицизъм, основаващи се на нашия характер или условия на живот, на това колко сме подготвени да се справяме с негативните чувства в живота си и колко ограничени се чувстваме, изправени пред обстоятелството да отгледаме собствените си деца.
В моята терапевтична практика открих, че родители, който критикуват децата си, често и един друг се критикуват, и са по-малко способни да оправят конфликтите в брака и служебните отношения.
Разбира се, често не знаем какво друго да направим. В следващата публикация ще споделя някои решения, алтернативи и противоотрови за този често срещан проблем. Оригиналната статия може да прочетете Тук.
Превод: Rodnastriaha.bg
автор: Кенет Бариш, Ph.D. Clinical Associate Professor of Psychology at Weill Medical College, Cornell University 22.05.2013
http://www.rodnastriaha.bg/naj-chesto-dopuskanata-roditelska-greshka/