Ко̀ка-Ко̀ла (на английски: Coca-Cola) е популярна газирана безалкохолна напитка, предлагана по целия свят, една от най-разпознаваните и продавани търговски марки в света. Известна е още на жаргон само като ко̀ла.
Кока-Кола е изобретена през 19 век от американеца Джон Пембъртън, който я замисля като лекарство, което се купува без рецепта. Благодарение на агресивна маркетингова политика от страна на бизнесмена Ейза Григс Кандлер, напитката става лидер на световния пазар за безалкохолни напитки през 20 век, като продължава да е такава и през новия век.
В наши дни Кока-Кола се произвежда като концентриран сироп, който се доставя на множество франчайзингови фирми, които го бутилират, разпространяват и продават.
Кока-Кола произвежда и няколко напитки, които носят името Кока-Кола, но са различни по вкус или състав от класическата напитка. Най-популярната и разпространена от тях е диетичната Кока-Кола (позната у нас с името Кока-Кола лайт, на английски – Coca-Cola light), която се превръща в най-популярната диетична напитка. Освен диетичната Кола, компанията произвежда още Кока-Кола с добавен екстракт на кафе (Coca-Cola Blāk), с вкус на ванилия (Coca-Cola Vanilla), череша (Coca-Cola Cherry), лимон (Coca-Cola with Lemon), както и такава без кофеин (Caffeine-free Coke).
В отговор на настояването на потребителите, желаещи по-естествен продукт, компанията е в процес на постепенно извеждане от употреба на хранителната добавка E211, наричана още натриев бензоат[1].
История
Ранни години
Кока Кола е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Пембъртън първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън. В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време. След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп[2]. Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 в аптеката „Jacob’s Pharmacy“ [3] в Атланта, и за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето[4].
Считайки, че две „C“ ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola (Кока-Кола) и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама на Кока-Кола се появява във вестник „Атланта Джърнъл“ — приканваща гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка“. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис Кока-Кола. Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 година, той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта — човек с голям търговски нюх.
Кандлер продължава да изкупува останалите, докато не придобива 100% от компанията.
Начало на световното разпространение
За първи път напитка Кока-Кола напуска САЩ през 1900 година, когато най-големият син на Кандлър — Чарлс Хауърд Кандлър взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.
След няколко години са построени първите заводи зад граница в Куба, Панама, Филипините, Пуерто Рико и Гуам. През 1920 година във Франция започва да работи първата в Европа бутилираща компания. През 1926 година Робърт Удръф твърдо насочва дейността на компанията към международна експанзия, като създава международен отдел. През 1930 година този отдел прераства в отделна компания, наречена „Експортна корпорация Кока-Кола“, действие което е естествен процес от увеличението на страните, където се произвежда напитката, а те са се увеличили четири пъти[9].
Важна стъпка в увеличените продажби е сключеното през 1928 година партньорство с организаторите на Олимпийските игри.
Втора световна война
По време на Втората световна война Кока-Кола възприема политика на игнориране практиката на евгеника и антисемитизъм от Нацистка Германия. Някои от висшите административни чиновници на компанията в Германия са видни членове на Германската Национално Социалистическа Работническа Партия. Трудностите около доставянето на концентрата на Кока-Кола в Германия довеждат до създаването на нова напитка, търговска марка на Кока-Кола Къмпани — Фанта.
Когато САЩ влизат във Втората световна война, Робърт Удръф издава заповед „всеки военен да получи бутилка Кока-Кола за 5 цента, където и да се намира и каквото да струва това на компанията“. Усилието да се снабдят въоръжените сили с Кока-Кола се прави в момент, когато от щаба на главнокомандващия американските войски в Европа – генерал Дуайт Айзенхауер в Северна Африка, се получава спешна телеграма. Тя е с дата 29 юни 1943 година и съдържа искане да се изпратят материали и оборудване за 10 бутилиращи завода[10].
Макар и предшествано от указание пратките да не изместват военните доставки, искането включва и три милиона пълни бутилки Кока-Кола и запаси за производството на същото количество два пъти месечно. Скоро инженер на компанията заминава за Алжир, за да открие първия завод — предшественик на 64-те бутилиращи завода, влезли в действие по време на Втората световна война. Заводите са разположени в максимална близост до бойните линии в Европа и Тихия океан. По време на войната военнослужещите изпиват над 5 милиарда бутилки Кока-Кола[11], без да се броят наливните количества от напитката.
Армията на САЩ позволява работниците на Кока-Кола да отидат на фронтовите линии като „Технически офицери”. В действителност, те рядко са се доближавали до истинска битка. Тяхната задача е била да поддържат политиката на Кока-Кола на осигуряване безалкохолни напитки за войниците, които от своя страна приветствали напитката като спомен за родината. С напредването на Съюзниците, напредва и Кока-Кола, която има предимство при пласирането на напитките си в освободените страни[12]
Присъствието на Кока-Кола не само повдига бойния дух на войската, но и в много страни хората за първи път опитват тази напитка. Популярността ѝ нараства след войната, когато завръщащите се войници я превръщат в синоним на американския начин на живот.
От 40-те до 60-те години на ХХ век, САЩ, както и целият свят се променя с невероятна бързина. Компанията Кока-Кола също преживява изключително драматични промени в областта на маркетинга и пазарната си политика, които могат да се сравнят единствено с подема, последвал откриването на бутилирането през 90-те години на XIX век. Втората световна война променя света, а компанията открива, че пред нея стои нов, по-сложен световен пазар[13].
Предполагаемо съдържание на рецептата Кока-Кола
Основна статия: Рецепта на Кока-Кола
Точната рецепта на Кока-Кола е легендарна търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк“ в Атланта, Джорджия. Съществува мит, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея. Истината е, че макар Кока-Кола да има правило, ограничаващо достъпа само до двама души, всеки от тях знае цялата формула (така че да не бъде изгубена при внезапна смърт на единия от тях), а има и други, които са знаели процеса на създаването ѝ.[17].
Формулата включва съставки, смесени в сироп, преставляващ силно концентрирана смес от вкусове, които се смесват само в няколко избрани центрове в света. След като този концентрат е приготвен, той се предоставя на бутилиращите компании по света, които го смесват с други минорни (сравнително незначителни за оформянето на вкуса, някои по-сериозни, поради особеностите на местните вкусове.[18]) съставки, след което се смесва с газирана вода. Това гарантира пълен контрол на Кока-Кола Къмпани върху качеството, съдържанието и стандарта на продукта.
Името на Кока-Кола идва от листата от кока и плодовете от кола, използвани като ароматизатор. Основните съставки са вода и захар. Други предполагаеми компоненти са карамелът, кофеинът, фосфорната киселина, сок или масло от зелен лимон и ванилия.
Отличителният вкус идва най-вече от смесването на захар и масла от портокал, лимон и ванилия. Останалите съставки променят съвсем слабо вкуса. В наши дни обаче в САЩ Кока-Кола е подслаждана с високо-фруктозен сироп от царевица (HFCS), което „притъпява“ вкуса. Кока-Кола със захар все още се продава в Европа.
Фирмен камион на Кока-Кола с лозунга „Жажда за живот“
В оригиналната рецепта стимулиращият ефект на напитката се предизвиква от естественото съдържание на кокаин в листата от кока и на кофеин в ядките от кола. От 1929 кокаинът се извлича от листата чрез обработка, оставяща физиологически незначителни следи, а количеството на кофеина е намалено, но не напълно. Според сайта на Кока-Кола напитката „не съдържа кокаин или други вредни субстанции и кокаинът никога не е бил добавян компонент на Кока-Кола“, което, макар и вярно, може да се разглежда като подвеждащо.
Обработката на листата от кока се извършва в специално лицензирана фабрика в Ню Йорк. Макар това вероятно да е най-големият производител, други химически фирми също имат лицензи за внос на листа от кока в САЩ.
Освен кокаина, друга противоречива съставка на Кока-Кола е кофеинът. Съдържанието на кофеин в Кока-Кола е предмет на съдебни спорове от 1920-те. През август 2005 литър Кока-Кола съдържа максимум 150 милиграма кофеин. За сравнение същото количество кафе съдържа между 280 и 750 милиграма кофеин.
Рекламна политика
Рекламата на Кока-Кола е доста всеобхватна, заради обявената цел на Робърт Уудръф всеки човек по света да я предпочита пред останалите напитки. Рекламата ѝ е почти вездесъща, особено в южните райони на САЩ, като Атланта, родното място на Кока-Кола.
Рекламата на Кока-Кола е оказала значително въздействие върху американската култура и често ѝ се отдава заслугата за „изобретяването“ на съвременния имидж на Дядо Коледа като възрастен човек с червено-бели дрехи. Макар че компанията започва да налага този образ през 1930-те в своите зимни рекламни кампании, той е обичаен и преди това.
Политика на Кока-Кола е да избягва използването на деца под 12 години в своите реклами, заради съдебен процес от началото на 20 век с обвинението, че съдържанието на кофеин е опасно за децата. Въпреки това, в по-ново време Кока-Кола не се колебае да насочва рекламата си към младите потребители.
През тези повече от 120 години съществуване, Кока-Кола използва много стихчета и лозунги. Една от най-известните реклами — „Почивката, която освежава“ (на английски език — „The pause that refreshes“) се появява най-напред през 1929 година във вестник „Сатърдей ивнинг пост“. През 1936 година се появява лозунгът „Само това ще те освежи“, а през 1944 година — „Глобален символ на престижност“ (вижте Лозунги на Кока Кола)[20]. В средата на ХХ век се появяват други запомнящи се лозунги: „Знак на добър вкус“, „Бъди истински свеж“ и „Давай нататък бодър и свеж“.
Рисувани реклами
Ръководството на компанията осъзнава отрано потенциала на рекламата, особено когато включва изящни цветни илюстрации, направени от най-видните художници (сред които Норман Рокуел). Затова реклами на напитката с такива илюстрации са публикувани в най-големите водещи списания. През 30-те години на века известният художник Хадън Съндблом започва да създава своята серия от портрети на Дядо Коледа. Тези рисунки придобиват огромна популярност и се използват и до днес. През 50-те и 60-те години илюстрациите прерастват в реклами за отдих и туризъм.
Радио и телевизионни реклами
Още от 20-те години на ХХ век, радиото се превръща в едно от най-мощните комуникационни средства за популяризиране на Кока-Кола. През 60-те години известното стихче „Всичко изглежда по-хубаво с Кока-Кола“, става радио шлагер и е използвана като мотив от групи като „Сюприймз“, „Фор сийзънс“, „Джан енд Дийм“ и „Мууди Блууз“. Компанията залага на радиореклами, дори след появата на телевизията и огромния брой телевизионни реклами, които започва да създава.
Рекламната политика на Кока-Кола Къмпани се променя с променящия се свят и обхваща все по-голям брой потребители, използвайки нови пътища (особено телевизията). На Деня на благодарността през 1950 година Едгар Бърген и неговият сценичен партньор Чарли Маккарти се появяват в първото телевизионно предаване „на живо“, спонсорирано от Кока-Кола.
Постепенно рекламната политика на компанията се променя и се превръща от спонсор на програми, прекъсващи излъчването на дългометражни филми, и в забавни предавания с участието на знаменитости, музикални звезди и др., рекламиращи Кока-Кола. Сред най-известните са сестрите Магуайър, Арета Франклин, Нийл Даймънд.
Критики
Кока-Кола
Кока-Кола Къмпани е критикувана многократно за своите бизнес практики, както и за предполагаеми неблагоприятни последици за здравето, при консумация на някои от своите продукти. Една от основните критики към Кока-Кола е опасността от високото ниво на киселинност в напитката, но е било установено от изследователи, че тези твърдения са необосновани, включително в многобройни съдебни дела, завеждани в САЩ[25].
Докато много доктори, изготвящи диети, вярват, че безалкохолните напитки могат да присъстват в добра диета, прекалената консумация на безалкохолни напитки може да бъде опасна, особено за малки деца,“[26]. Една причина за това е, че тези напитки предоставят прекалено много калории, а друга е, че те заместват храни и напитки с полезни съставки в диетата на много деца. Проучванията показват, че редовните потребители на безалкохолни напитки имат по-ниски нива на калций (което може да причини остеопороза), магнезий, аскорбинова киселина (витамин C) и витамин А.[27]
Друга критика е за съдържанието на кофеин в напитката, което според критиците може да доведе до зависимост на потребителя — нещо, също отхвърлено от изследователи[28].
От края на 80-те години на 20 век в САЩ колата се произвежда с високофруктозен царевичен сироп, вместо със захарна глюкоза/фруктоза. Тази промяна е направена главно заради покачващите се по това време цени на захарта. Има групи, които критикуват този ход, тъй като Високо-фруктозен сироп от царевица (HFCS) може да се получава от генетично променени растения[29].
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%B0-%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B0