- Къде е ЛЮБОВТА? – попитало малкото ЩАСТИЕ своя баща.
- Тя си отиде завинаги – отговорил бащата. Хората сине мой, не знаят да защитават това, което имат. Просто не знаят как да обичат.
Малкото ЩАСТИЕ се замислило:
- Когато, аз порасна ще помогна на хората и ще ги науча да се обичат.
Минали години. ЩАСТИЕТО пораснало и станало голямо. То си спомнило за своето обещание и положило много усилия да помогне на хората, но те не го чували и не го слушали. И така постепенно от голямо, ЩАСТИЕТО се превърнало в малко, свито и сгърчено. То много се уплашило съвсем да не изчезне и тръгнало на дълъг път, за да намери лекарство за своята болест.
Дълго ли, кратко ли скитало ЩАСТИЕТО, никой не знае, но то не срещнало никого по пътя си и му ставало все по-зле. И така решило да си почине. Спряло се под едно дърво и си легнало. Тъкмо задремало, чуло приближаващи се стъпки.
ЩАСТИЕТО отворило очи и видяло една старица, облечена в дрипи, с боси крака и тояга в ръцете.
Втурнало се ЩАСТИЕТО към нея:
- Седни, сигурно си уморена, трябва да си починеш и да хапнеш нещо.
Краката на старицата се подкосили и тя буквално паднала в тревата. След кратката почивка на старицата, ЩАСТИЕТО я попитало за нейната история.
- Толкова е обидно да те мислят за стара и ненужна, а в действителност съм млада и красива, моето име е ЛЮБОВ!
- Но, нима вие сте ЛЮБОВТА? – било поразено ЩАСТИЕТО – на мен са ми казвали, че ЛЮБОВТА е най-красива от всичко на света.
ЛЮБОВТА внимателно го погледнала и попитала:
- Как се казваш?
- ЩАСТИЕ.
- Наистина ли? – но, на мен са ми казвали, че ЩАСТИЕТО е нещо прекрасно и голямо.
С тези си думи ЛЮБОВТА се разровила из парцаливите си дрехи и извадила едно огледало. ЩАСТИЕТО погледнало своето отражение и горчиво заплакало.
ЛЮБОВТА седнала до него и нежно го прегърнала с ръцете си.
- Какво са направили с нас тези зли хора и съдбата? – хлипало ЩАСТИЕТО.
- Нищо – казала ЛЮБОВТА – ако сме единни и се грижим един за друг, бързо ще станем отново млади и красиви.
И под клоните на дървото ЛЮБОВТА И ЩАСТИЕТО се прегърнали и си обещали никога да не се разделят. От този момент, ако в живота на някой човек влезе ЛЮБОВТА с нея върви и ЩАСТИЕТО. Поотделно те не се случват и не могат да съществуват. А, някои хора все още не са разбрали това, че – ЩАСТИЕТО И ЛЮБОВТА са едно цяло!