Всяко време ражда своите герои, за да ни помогне да продължим борбата за един по – добър свят. Какво е героят – той не е само образ на който се прекланят всички, той не е само символ на самоотверженост и сила, той е този, който вдъхва във всеки един сила, воля и обич към живота и родината. За нас героят нещо много ценно и за щастие все още срещан в българското общество. Нека обърнем поглед назад към българската история и си спомним за Васил Левски, Христо Ботев за Кочо Честименски от Априлското въстание и подвига им, граничещ с лудостта. Да, за да убиеш детето си, жена си и накрая да се самоубиеш е лудост, но лудост, която те издига като герой в народната памет. Да, те загинаха, за да съществува една свободна България. Загинаха, но останаха живи в сърцата ни. Загинаха, но предадоха своя завет на други хора, който да поддържа обичта на обикновения човек към своята родина.
А днес България има много такива чеда. Чеда, които я обичат и я представят достойно пред света. Българските герои са много. Ярък пример от съвремието ни е инцидентът в р. Лим. Нима не е герой онзи човек, който е рискувал живота си, за да спаси българските деца. Но е бил тогава, когато е спасявал, защото сега е забравен. Ние, българите, имаме едно много лошо качество, това че бързо забравяме своите герои и че не умеем да бъдем признателни. Дали в миналото, настоящето или бъдещето героите съществуват, помагат ни да бъдем горди със национална принадлежност.
“Всяко време си има своите герои”. Тези, който ни помагат да видим вярата, да почувстваме силата и да открием, че и обикновеният човек е способен на необикновени дела.
Във всеки един от нас се крие по един герой, трябва само да повярваме и да се оставим доброто да ни води:)