Винаги ще вярвам, че светът е прекрасен и че хората са добри

Вярвам в доброто, в красотата и човек. Вярвам в любовта. А знаете ли защо? Защото любовта се състои в грижата. Също както в приказката за малкия принц. Сам на голямата планета той всеки ден преоткрива своята роза, тя за него е единствена, съвършена.

Грижите към нежното цвете всеки ден пълнят сърцето му с голяма любов. Любовта да знаеш, че не си сам.

         Живея във време, в което приказката на Екзюпери не се чете. Време, в което малкият принц е луд аутист, а малката роза е поредния бодил изискващ грижи. Но аз не харесвам днешния  свят,  избирам света на малкия принц. Избирам смеха пред болката, прегръдката пред шамара, добрата дума пред презрението. Винаги ще вярвам, че светът е прекрасен и че хората са добри. Защото аз съм част от другите и другите са част от мен. А нашата същност е добра. Не се раждаме убийци, изнасилвачи и крадци, раждаме се красиви самотни цветя. Цветя без цветове и бодли. Някои от тях намират своя малък принц и се превръщат в красиви рози, други  се покриват с тръни също както пустинните цветя, за да се предпазят от болката. Вярвам, че хората са добри, че светът е прекрасен, защото ние всички сме едно – Бог, любов, светлина, цвете. И всеки от нас твори история. Но всеки, независимо от това дали е грабнал тъмните моливи, или е избрал светли цветове е една малка роза. Нека винаги я помним и обичаме, защото въпреки грешките си,  тя може да живее само от нашата любов. Това пожелавам на всички мои близки, приятели и читателите на paperwoman.bg.