Често това, което смятаме, че не ни е “наред”, е просто израз на индивидуалността ни. Това е нашата уникалност и тя ни прави неповторими. Природата никога не се повтаря. От раждането на планетата ни до сега не е имало две еднакви снежинки, нито две еднакви дъждовни капки. И всяка маргаритка е различна от другите маргаритки. Отпечатъците на пръстите ни са различни и ние сме различни. Предопределени сме да сме различни. Когато успеем да приемем това, вече няма да се състезаваме и да се сравняваме. Да се опитаме да бъдем като другите, означава да накажем душата си. Дошли сме на тази планета, за да проявим това, което сме. За да се научим да познаваме другите, трябва първо да се научим да познаваме самите себе си.
Ние сме като розата, когато е била още малка пъпка. От момента, в който разцъфти и стане прекрасно цвете, чак докато окапе и последното и листенце, тя винаги е красива, винаги съвършена, винаги променяща се.
И с нас е така. Ние винаги сме съвършени, винаги прекрасни и непрестанно се променяме. Вършим най-доброто, на което сме способни, с разбирането, съзнанието и знанията, които имаме. За да опознаем другите трябва първо да опознаем себе си. Когато успеем да повярваме в себе си, ще повярваме и в хората.
Този, който познава другите, е учен; този, който познава себе си, е мъдър. Който знае това, ще се опита първо да разбере и познае себе си, а след това ще се опита да опознае другите.
Напълно съм съгласна с тезата на автора. Есето е написано от широко скроен млад човек. Надявам се младите хора като нея, да променят света към по-добро.