Валери Нисимов Петров (роден Валери Нисим Меворах[1]) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход,[2] известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.
Биография
Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“.[3] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет,[2] като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“,[2] после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.[2]
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
Творчество
Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
Книги
1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“
- 1945 г. излиза стихотворния цикъл „Стари неща малко по новому“
- 1949 г. излиза стихосбирката му „Стихотворения“.
- 1958 г. излиза пътеписът „Книга за Китай“.
- 1962 г. излиза сборникът му „Поеми“.
- 1965 г. излизат пиесата му „Когато розите танцуват“ и пътеписът „Африкански бележник“.
- 1970 г. излизат сатиричните стихотворения и поеми „На смях“.
- 1977 г. — „Бяла приказка“
- 1978 г. — „Копче за сън“
- 1986 г. излизат „Пет приказки“.
- 1990 г. излизат избраните му произведения в 2 т.
- 2010 г. издадена „ОТ ИГЛУ ДО КЮНЕЦ – 73 от неподражаемите басни на (следва подпис)“. Издателство „Захарий Стоянов“
- 2011 г. излиза стихосбирката му „Стихове 2010 – 2011“.
Преводи
Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир.
- 1970–1971 г. излизат преводите му на „Комедии“ (в 2 т.) от Уилям Шекспир.
- 1973–1974 г. излизат преводите му на „Трагедии“ (също в 2 т.) от Шекспир.
- Превежда трагедията „Фауст“ на Йохан Волфганг Гьоте.[4]
- Превежда стихове на Сор Хуана Инес де ла Крус (2002).
Драматургия
„Когато розите танцуват“ — 1961, „Импровизация“ (в съавторство с Радой Ралин) — поставена на сцена 1962, „Сън“ — 1968, „В лунната стая“, „Бяла приказка“, „Меко казано“, „Пук“, „Честна мускетарска“, а също „Театър, любов моя“ — написана специално за големите актриси Таня Масалитинова и Славка Славова.
Сценарии
Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994), „Всичко от нула“ (1996), автор е на сценарии на анимационни филми „Приказка за боровото клонче“ (1960), „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Главозамайване“ (1964), „Вариации върху стара тема“ (1966), „Меко казано“ (1983), също и на няколко киноновели.
Награди
1960 — Димитровска награда за поемата му „В меката есен“, публикувана 1960
- 2000 — Орден „Стара планина“ I-степен
- 2004 — Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
- 2005 — Голяма литературна награда на СУ (2005).[5]
- 2006 — Награда „Христо Г. Данов“. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.
- 2007 — Награда „Св. Паисий Хилендарски“. На 6 ноември 2007 година Валери Петров е удостоен от министър-председател Сергей Станишев с престижната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ на специална церемония в Гранитната зала на Министерския съвет.
- 2011 — Почетен знак „Марин Дринов“ на БАН — 20 май 2011 година.
- 2013- Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013г.(номиниран от евродепутатът Ивайло Калфин заради приноса му към българската култура и разбирателство между нациите)
Прекланям се пред този Човек, пред неговия талант, творческа мощ и енергия.