Дипломна работа и магистърска теза

Дипломната работа/магистърска теза е едноличен ръкопис на студента, съдържаща съвкупност от нови научни резултати и положения, получени под ръководството на научен ръководител и предлагани от автора (студента) за защита на бакалавърска или магистърска степен. В нея получените теоритични и експериментални данни трябва да са представени с вътрешно единство и обща логична структура, да подчертават и свидетелстват за личното участие на автора в разработването на дадената тема.

Дипломна работа е съвкупност от: 1. научно изследване, което се извършва от студента в заключителния стадий при завършване на магистърската степен и 2. оформянето на резултата от това изследване. Това е ръкописът, в който студентът разработва даден проблем или задача от научната дисциплина, по която се обучава, под ръководството на научен ръководител. Основно нещо е определяне на темата на дипломната работа. Като следващ етап от нашата работа е да се намерят, уточнят и анализират литературните източници по темата. Това е съпътствано от необходимостта методите на изследване да бъдат усвоени, след което се пристъпва към експеримента. Описаното до тук изисква анализиране и обсъждане на получените резултати от изследването. Накрая в заключителния етап се правят съответните изводи. Всеки един етап е свързан с моногобройни въпроси: как? по какъв начин? а защо?, т.е. остават много въпросителни и неизяснени подробности.

Изискванията за дипломна работа предполагат темата да бъде ясно очертана, всички материали по нея да бъдат разбираеми за дипломанта. Подготовката трябва да се осъществи в рамките на предвиденото време в учебния план. Готовата разработка трябва да показва способността на дипломанта към научни изследвания, неговите теоритични и специални знания по темата. Новите решения, предложени от дипломанта трябва да са строго аргументирани и критично оценени. Дипломната работа ще остане за нас основният отпечатък, първият научен труд в бъдещата професия.

Процесът на разработване на една дипломна работа е дълъг и сложен. Първото, което трябва да направи завършващият е да определи темата на своята разработка. После тя трябва да бъде съгласувана с дипломния му ръководител. След като се уточни точно върху коя тема дипломантът ще разработва своя научен труд, започва процесът на събиране на библиографските материали по темата. Прави се една обща библиографска справка на съществуващите източници по тази тема. След обстоен преглед на прочитане на всичко, което авторите са изписали по дадената проблематика следват теренните изследваниия. Проследяване на различни обичай, практики, провеждане на интервюта. Разбира се, ако темата изисква теренно изследване. След това дипломантът сяда да пише. Началото на дипломната разработка, като изкючим заглавна страница и съдържание започва с целите, задачите и накратко малко от авторите писали по проблема. Също така следва да се спомене какъв е методът на изследване на дипломната работа, а най – накрая се изказват благодарности на всички, които са помогнали да се напише този труд. Отново започва да се чете библиографията, която вече е събрана. При този прочит следва тя да бъде съкратена само до това, което е нужно за дипломанта.
След като той изложи тезите на авторите, писали по проблема, следва да покаже и своята позиция, като защити или отхвърли тезата на автора, след което се аргументира.
Следва прибавянето на изследването, което е извършил. Много е важно то да бъде съпоставено – минало и настояще. Ако разбира се, проблемът го позволява.
Следва заключение. В него се обобщават резултатите от задачите, които сме си поставили и съобщаване на това доколко сме постигнали целите на изследването си. Накрая се дават препоръки за това какво още може да се направи по проблема.
Следва използвана литература, която трябва да е от минимум 25 източника. Като не се препочърва особено използването на интернет източници.
Накрая се добавя и галерия.

Домашни работи

Имате много домашни. Това ви кара да се чувствате по-големи? Не. По-скоро ви се повдига. Имате учител, когото не понасяте, и друг, който си има любимци. Притиснати сте от въпроси – за колеж и за кариера. Понякога ви спохождат неспокойни сънища. Стоите голи върху пиедестал по време на забавата по случай срещата на випускниците, съчинявайки лесни отговори на въпроси по математика от SAT.
Тук ще намерите помощ за своите домашни, дори ако за вас те са скучни и неразбираеми. Винаги сте изправени пред неприятни за вас ситуации. Ученици, които винаги питат: „Колко имаш, колко имаш?” и учителите, които връщат тестовете. Учите за оценка, а не за знания, срамно. Но оценките имат значение. Особено ако искаш да отидеш в университет. На моменти не можете да повярвате по колко много домашни имате на ден – някои гимназиални курсове са по – натоварващи и от тези в университета. И не можете да смогнете с всички домашни. Или пък сте започнали да се готвите късно за изпитите предстоящи ви този семестър. Без паника. Ние ще учим заедно и вместо вас.

Домашните работи изискват време и усилие. Те предвиждат, че имате достатъчно свободно, за да обърнете внимание на своите задължения. Има предмети, които не на всеки се отдават – като писането, но пък сте добри в друга област. Тогава за вас скучните домашни и семестриални задачи са вашия кошмар. За да можете да помагате на своите деца в домашните им задължения, трябва да се самообучавате и постоянно да настройвате вашата програма. Трябва непрекъснато да сте в крак с материала, защото всяка година има различна програма. Помагането на домашни предполага никога да нямаме почивка от децата или време само за нас.

Например домашните по литература например изискват на първо място човек да познава добре произведението върху, което ще пише. Много от учениците започват да пишат тема без дори да са се запознали с произведението, което са взели. След обстоен прочит започваме нашата домашна работа.
Създаваме увода – накратко обясняваме за какво се говори в произведението.
Теза – излагаме това, което авторът иска да ни каже, чрез творбата си.
После следва ние да можем да докажем това негово твърдение или пък да напишем своето несъгласие с него като изкажем собственото си твърдение.
И най – накрая следва заключението – в него се обобщава всичко казано до тук

Анализи

Анализът изисква дълбоко и сложно обследване на даден проблем или дадена област. За да можем качествено да направим това е нужно да сме запознати детайлно с проблема, на който сме се спрели да анализираме. Демонстрирането на аналитично мислене в един анализ е сред най-важните компоненти не само за успешен текст, но и за цялостния процес на висше образование. Анализът изисква да покажеш своето виждане относно даден проблем, както и да посочиш това, което според теб е искал да каже авторът. Да се откроят силните и слабите страни на дадена позиция или идея, да се оцени нейната валидност. Всяка теория ни дава опростен модел, с който да виждаме различни неща в света. Ние хората не можем да обхванем наведнъж света в неговата многообразна цялост, затова имаме нужда от теории, които да структурират мисленето ни по определени начини и да ни направят света по-лесен за разбиране. Преди обаче да се пишат анализи, човек трябва да може да чете такива. Т. е. когато човек чете едно произведение трябва да се опита да вникне до такава степен в това, което чете, че да може да направи оценка и предположения за този, който е писал по проблема. Като част от анализирането трябва да се интересуваме от това по какъв начин разглежданият автор мисли за фактите, които ни представя. Какво постига авторът с даден текст? Какво цели? Защо въобще ни занимава? Читателят трябва предварително да се запознае с контекста, в който се помества текстът, аудиторията, към която е насочен, историческата епоха, в която е написан и др. Това е особено важна за класически литературни и театрални творби. Читателят не може да се заеме с тях неподготвен. „Преди публиката да е готова за своята сцена, сцената трудно може да подготви своята публика” казва драматургът и поет Фридрих Шилер.

Да вземем една авторова творба: първата стъпка е да направим увод. В него трябва накратко да запознаем читателя с текста и да го въведем в анализа, който правим. В нормално дългия анализ уводът е дълъг около 7-8 до 9 реда.
Втората стъпка в писането е тезата. Тя е най-важната част от текста, който пишем (анализ, научен текст, доклад и др.). Тук трябва да разкрием разсъжденията по тази творба. В тезата можем да включим и цитати от произведението. Тезата обикновено е приблизително 1-2 листа.
Последната част в нашия анализ е заключението. В него трябва да извлечете поуката от целия текст и накратко да обобщите това, което сте написали в анализа. Заключението е дълго около 6-7 реда.

Когато спазвате тези правила, повярвайте, няма да имате проблеми с писането на анализа. Надявам се да ви помогна малко или много. Ако искате да ме питате нещо или да кажете мнението си, пишете го в коментарите.

Есе

Есето е творчески продукт. За да създадеш есе, трябва не само да може да пишеш, но и да познаваш пътя по който се конструира то. Например, едно есе може да се започне по единадесет възможни начина. Трябва ясно и точно авторът да следи мисълта си. Не е добре да се пишат дълги изречения, които само объркват четящият. Нужно е също така да имаш голям запас от книги, които си прочел. Техният сюжет винаги помага за по-доброто обясняване на дадената тематика. За да напишеш едно есе също така е нужно човек да има добър изказ. Създаването на подобен род писмена работа изисква наистина да ти е приятно да пишеш.

Писането на есета е творчески процес, изискващ освен знания, умения и опит, голяма доза креативост. То е кратко научно или художествено, по принцип е аналитично, понякога е по мисъл или текст на даден автор. Изисква творчество. Обемът е от 2-5 страници.

Авторът трябва ясно и логически да съпроводи читателя от точка А до точка Б. Обикновено есето следва тази логика: Авторът въвежда в проблематиката, изразява теза, демонстрира методи, с които ще я защити и обобщава позицията си в заключение.

Яснотата на изказа е първата добродетел за пишещият есе. Тя е най-прекият и незаменим път към добрия стил. Авторът предварително трябва да е начертал план в главата си и да се опита да предаде мислите си така, че да бъде разбран не от себе си, (предполага се, че авторът знае какво иска да каже), а от читателите. Неясният стил често говори, че авторът не знае какво казва. Яснотата върви с краткостта.

Добрият стил предполага текстът свободно да тече. Една мисъл води логически до друга, после до трета и т. н. За да стане това, трябва да поработите върху подредбата на Вашите „строителни блокчета” – параграфите и изреченията. Всяко изречение изказва само една мисъл. Изреченията объркват читателя, ако са много дълги и ако са съставени от много подчинени части. Винаги внимавайте подчиненото изречение към коя част на главното изречение се отнася.

Макар, че уводът е първото нещо, което читателят ще прочете, в някои случаи той е и последното нещо, което авторът пише. Писането може да се оприличи на снимане на филм. Различните сцени се снимат по различно време при това не в последователния ред, който виждаме после на екрана. Целта на увода е да грабне читателя и да го хвърли възможно най – скоро пред лицето на основната идея на есето. Целта на заключението е да обобщите изводите до които сте достигнали.

Преводи

Преводи – за да се направи един превод е нужно добро познаване на съответния език.
След това следва да можем добре да се изразяваме на дадения език. И накрая трябва да владеем перфектно правописа.
Някои от вас ще си кажат, че има Google Translate. Преводите чрез тази услуга са много неточни и ако нямате нужните познания по езика, ще си останете с един нескопосан и смешен превод.