Нещо много красиво, нещо малко добро,
всяка сутрин показва, ново чудо едно .
Часовете минават, минутите също текат,
думите бавно утихват, тишината тихо шепти.
И дори да е тъжно, болно или щастливо,
пътят ни дълъг оставя своите малки следи.
Следи от умора, от радост и болка, и обич,
но моменти красиви остават те част от всеки един.
Продължавай човеко, все така, все напред,
не забравяй човеко, своя дълг, своя завет.
И години замряха, всяка другата гони,
тичат, препускат, не спират,
сякаш казва ни чуй наште закони.
Не мрази, не съди, не плачи, не тъжи,
ти човеко щастлив си и сред
мъка, любов и мечти.
Автор: Вилиана Божинова
Браво-хареса ми.