В забързаното си ежедневие и жаждата за все по – голяма власт, неосъзнато човек прави своите крачки към утрешния ден, мечтаейки за тъй недостижимото щастие, което се изплъзва от нас все по – често и все по-често. А реално погледнато не е толкова трудно да бъдеш щастлив. Щастието може да се състои и в усмивката на играещото дете на улицата и в много други така незабележими за нас неща.
Когато стана сутрин виждам болка, тъга, виждам отчаяние и безнадеждност и се питам защо? Защо като има толкова неща за които да сме щастливи ние сме тъжни, обезверени, чакащи лошото, подминавайки хубавото?
Много се говори за българският песимизъм. Всички, който срещнах са на мнение, че българинът е такъв. По-долу ще представя един тест и резултатите от една анкета, които ще докажат това твърдение. Но въпреки това аз пак се питам защо сме такива песимисти? Защо все гледаме в другата паница?
За да си отговоря на тези въпроси си поставих за цел да изследвам колко са интровертите и колко са екстровертите от хората, които интервюирах.
После проследявам, чрез анкета нивото на песимизма у хората в България.
Задачите на това изследване са да се установи песимизмът като начин на живот, начин на мислене сред населението в България.
Хипотезите са следните:
Българинът наистина е песимист
Повечето от хората, които участваха в проучването са интроверти.
От направеното проучване мога да направя следния анализ.
Теста, които приложих на анкетиращите, за да разбера колко от тях са екстраверти и колко са интроверти показа следните резултати:
От направилите десет души теста едва 30% са екстроверти, а болшинството от анкетиращите т. е. 70% са интроверти. Което от своя страна ще рече, че ако можем да кажем, че това е една представителна извадка на част от населението, то повечето от хората са насочени навътре към себе си. А когато си по пасивен и не чак толкова разкрепостен много лесно може да се превърнеш в песимист. Защото пасивността ограничава, стремежа към развитие, тя подтиска желанието да напреднеш и единственото, което остава е да станеш черноглед, завистник, гледащ винаги в “паницата на другия”, но не и в собствената.
От анкетата пък се оказа следното:
На първия въпрос: Всеки ден си задавам въпроса защо живея тук? Са отговорили 40% от анкетиращите.
На втория въпрос: Смятате ли, че решението на вашите проблеми зависи най-вече от самите вас? 60% от анкетиращите са отговорили, че не зависи от тях.
На трети въпрос: Ако не, от кого зависи? 80% обвиняват управляващите.
На четвърти въпрос: 70% от анкетиращите не помнят кога за последно са били щастливи и обвиняват кризата за това.
На пети въпрос: Какво ви прави щастлив/а? 90% признават, че парите ги правят щастливи.
На шести въпрос: Случвало ли ви се е да мразите страната си? 100% им се е случвало да се срамуват, че са българи.
На седми въпрос: Искате ли да емигрирате? 80% искат да емигрират.
На осми въпрос: Къде? 50% искат в Англия; 30% в Австрия и по 1% в Франция и Германия.
На девети въпрос: Смятате ли, че българинът е песимист? 100% отговарят утвърдително.
На десети въпрос: Ако не защо? 60% обвиняват кризата.
На единадесети въпрос: Според вас колко време е необходимо, за да се подобри животът ни? Половината от анкетиращите смятат, че ни трябват 10г., за да се подобри качеството ни на живот.
На дванадесети въпрос: Мислите ли, че има нещо, което не сте направили, за да подобрите качеството си на живот? 70% смятат, че с нищо не биха подобрили качеството си на живот.
На тринадесети въпрос: Смятате ли, че като гражданин вие също имате някаква вина? Тук на този въпрос има равни резултати 50 на 50%.
На четиринадесети въпрос: Има ли според вас връзка между агресията и качество на живот? Тук отговорът е единодушен 100% отговарят утвърдително.
На петнадесети въпрос: Кой според вас е отговорен за агресивните постъпки на децата ни? На първо място 40% са отговорили семейството, а на второ място с 30% е училището.
На шестнадесети въпрос: Смятате ли, че всеки отделен човек, би могъл да помогне в проблема срещу агресивността? 60% отговарят отрицателно.
На седемнадесети въпрос: Единак ли е българинът? 100% смятат, че българинът е единак.
На осемнадесети въпрос: Как бихте описали българинът според вас? 40% определят българинът като тъжен и самотен, след него като вечно мърморещ и недоволен.
На деветнадесети въпрос: Какво ни кара постоянно да завиждаме и “да гледаме в чуждата паница”? 50% посочват като причина кризата.
На двадесети въпрос: Когато мислите за своето бъдеще, представяте си го: половината 50% от анкетиращите си представят прекрасно бъдеще.
Като извод на въпросите от по – горе разгледаната анкета мога да кажа, че повече от половината отговорили на анкетата ми не искат да живеят така, не смятат, че с нещо биха могли да подобрят положението в страната ни и обвиняват най – много управляващите за това.
При разглеждането на 5 въпрос: Какво ви направи щастлив/а? 90% от анкетиращите признават, че парите са ключа към тяхното щастие.
Черногледството е начин на живот на българина. Много по – лесно е да виним другите – управляващи, кризата отколкото да се замислим какво мога да направя аз за собствения си живот.
100% от анкетиращите са се срамували поне веднъж в живота си, че са българи, а 80% искат да емигрират.
Когато човек е черноглед и не вижда друга перспектива за своето бъдеще, той се срамува от това, което е, мечтае да бъде някой друг и да бъде на друго място, по – добро за неговите представи от това тук.
Песимизмът е често срещано явление в България. Просто, за да продължим напред или да се оставим да потъваме малко по – малко засмукани от своето черногледство зависи единствено от нас. Просто трябва да си отговорим на въпроса: харесва ли ми безизходицата и ако не с какво бих могъл да променя това?
Вилиана Божинова