Тъга, възмущение, срам. Това изпитвам, когато заговоря за образованието в България. Вече сме на тоталното дъно. Децата ни са толкова неграмотни, че незнам дали може по – зле. А учителите, те остават безсилни, безсилни някъде сред агресията и блуждаещият поглед на своите ученици. Тъжно е хора, направо е ужасно. Учениците не им се учи, но и тези, които обучават не са се притеснили особено (има изключение естествено). Има ли смисъл още да пеем „Върви народе възродени, към светли бъднини върви…”, като пред нас всичко е в мрак и забвение. В България вече се говори неграмотно, диалектно. Само не и на книжовен български език. Мъчно ми е, защото вече сме на дъното. А работата за бране на домати в чуждата страна ни се вижда единствената перспектива. Нека те, чужденците ни хокат и с омраза гледат простите българчета тръгнали да молят за огризките в големите страни. А тук, тук просветлението ще да е само как да се окрадем, излъжем и пребием един другиго. Образованието тук не е ценност нито приоритет, то се купува вече, както се купува и всичко останало – работата, дипломите… Тогава защо децата да се мъчат като могат да ги получат и наготово? Няма смисъл от такова образование, наистина няма. Моля, да ме извините, ако ви се струвам крайна, но не може да изпращаме децата си само, заради едната диплома, неможе. Срам ме е, че това е действителността в момента.
Вилиана Божинова