Църквата “Св. Богородица” в с. Горни Воден, Асеновградско и празникът “Златна ябълка” в Горни Воден
Според отец Живко Николов богослов от с. Горни Воден: ”Храмът в Г. Воден е строен през XVII век. Всяка година на Преполовение се извършва литийно шествие от храма на манастира с чудотворната икона на Майката Божия, наречена “Златна Ябълка”. Тя се почита за всякакви просби, но най-много от бездетните родители, за да се сдобият с рожба.Тази икона датира от началото на XVII век, чудото извършено от Майката Божия с неплодната жена е станало през 1765г. и е описано от Ананий Клинис, тогавашен игумен на манастира “Св. св. Кирик и Иулита””.
След чудото, което става с неплодната жена, се поставя началото на традицията за празника, посветен на това събитие, който се чества и до днес на петата събота от Великия пост. От първия петъчен акатис на поста чудотворната икона на Божията Майка се обкичва с венци от ябълки. Те престояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици и след протичането на последния, пети акатис, се раздават на празника на безплодните жени, с цел да се сдобият с рожба. Според поверието на празника жената трябва да изяде цялата ябълка, без да я мие и чисти, изяждат се дори дръжката и семките. Оттук идва и вярата, свързана със следното предание за жената, която занесла на този ден на Света Богородица ябълката като дар и силно и се помолила да я дари с дете. Света Богородица и се явила насън и и подала златна ябълка. Ябълката присъства и в друга легенда, в която се разказва, че родителите на Св. Богородица – св. Ана и св. Йоаким, се сдобили с дете, след като Господ им изпратил по един ангел и по една ябълка и на двамата. На този ден е прието да се извършват чисто магически действия, които целят да помогнат на жените, които очакват да се сдобият с рожба. Ритуалът за измолване на рожба изисква и изработването на специален колан, който се изплита от три бели конеца, с който е бил обрамчен целият храм. Предание гласи, че описаният колан е бил поръчан по време на съновидение от Пресветата Богородица на бездетна жена, нощувала в храма през 1919г. Майката Божия се явила насън на жената и и заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три бели макари, с конците от които да обиколят храма и изплетат коланче. Него неплодната жена трябва да носи на кръста си, докато зачене и роди рожба. И до днес в храма се изпълнява повелята на Божията Майка.
Според Теодор Пеев:“Възрастни жени, които имат деца, завързват края на конеца за църковната врата започват да обикалят църквата. След като я обиколят три пъти, нарязват конеца на парчета с дължина около един метър. Тези т. нар. “коланчета” се раздават на бездетните жени, за да се сдобият с деца. Бездетните ги завързват около кръста си и ги носят до самото раждане, без да ги свалят през цялото време. Често пъти към този ритуал прибягват и представители и на други религии.
Като атрибут от облеклото поясът или коланът имат изключително силна символика у всички народи. Езическият елемент на неговата сакралност дълго време не е могъл да бъде преодолян от християните”. (Пеев 2006:46-47).
Според Живко Николов: ”Храмът датира от началото на XVII век, като е претърпял и две обновления през 1833г. и през 1896г., когато е въздигнат в сегашния си вид и размер.
Много са чудесата извършени от Божията Майка пред Нейната чудотворна икона през тези векове. Едно от тях е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис Трети, преспива в храма през 1934г. и оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода и едно златно енголпие, на чудотворната икона, чрез която Майката Божия продължава и сега да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители”.
Според Г. Маринова: ”Св. Богородица със златната ябълка е празник в чест на Св. Богородица и се пада в петата неделя на Великия пост. В петък вечерта в църквите се чете последният Богородичен Акатис и на следващия ден е този празник. Той е подвижен и попада в цикъла от празници, които се определят съобразно Великден.
Празникът е свързан с вярата в Св. Богородица като покровителка на майчинството и семейството и се явява продължение на Благовещение. Той е чисто женски празник и се тачи предимно от жени, които не са могли дълго време да заченат и да родят деца. С цел да се сдобият с рожба тези жени носят в църквата пити, на които се чете специална молитва за Св. Богородица, след което се раздават на всички присъстващи. В двора на църквата се вари фасул, а също и пилаф – ориз със захар”.
Вилиана Божинова