2 – ри юни

На 1 юни 1876 година България губи една от най-значимите личности за цялата си история. Действията и приносът му за страната са толкова големи, че не могат да се обхванат с определенията: революционер, национален поет, възрожденец. Той е бунтар, чиито съзнание, ум и мисли далеч надскачат своето време, а работата му за по-доброто бъдеще на България го прави истински национален герой.Роден в Калофер, но продължил своето образование в Русия, свободолюбивият по дух българин още от млад вижда единствения възможен път на България в революцията. Това негово схващане и убеждение предопределя целия му живот. Още на 19 години, след една дръзка и пламенна публична реч, подбуждаща към действия срещу османците, той е принуден да напусне България и да продължи своя живот като емигрант в Румъния. Там Ботев попада в средата на българската революционна емиграция и намира истинското си място и цел сред хора като Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Срещата му с Васил Левски, само година по-късно, е кратка, но изключително въздействаща и дооформяща убежденията и идеологията му. Като национален революционер той вече става идеен продължител на делото на Васил Левски и Георги Раковски. Единственото решение на националния въпрос за него е революцията – идея, която прегръща изцяло и започва усилено да работи за подготовката ѝ – участва дейно в създадания Български революционен централен комитет, съдейства за организиране на националноосвободително движение и бъдещи въстания, подема инициативи и за прокарване на революционните идеи и нотки за самосъзнание в народа чрез работата си като журналист и публицист към различни периодични вестници и издания, създавани по онова време – „Гайда“, „Дунавска зора“, „Дума на българските емигранти“, „Знаме“, „Нова България“.
В своите публикации Ботев защитава пламенно правото на българите на самоосъзнаване и самоуправление, обявява се твърдо против експлоатирането на бедните и слабите от страна на силните в социално отношение и без никакво притеснение говори за радикална революционна борба и освобождение – личностно, социално, обществено, национално. Нещо повече – за разлика от повечето български революционери по онова време той успява да надскочи в себе си мисълта за националната съдба и да погледне на нещата глобално и в световен мащаб – способност, присъща на много малко хора. През месец май 1876 година, подтикнат от новината за предварително избухналото Априлско въстание, погрома и потушаването му, Ботев, който се намира в Румъния по същото време, страда силно от отсъствието си точно в този момент от своята родина и чувства, че е дошло времето да остави настрана думите и да предприеме конкретни действия – организира чета, става неин войвода и заедно се качват на кораба „Радецки“, заставяйки капитана да спре на българския бряг. Стъпили на българска земя, четниците веднага се отправят към Балкана, но не получават почти никаква подкрепа от българите. След няколко проведени боя с преследващите ги османци, на 1 юни (20 май стар стил) се състои последното тежко сражение и привечер куршум пронизва Ботев в подножието на връх Камарата в Стара планина.Веднага след Освобождението, денят, в който е загинал – 20 май, започва да се чества официално. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 година денят е отбелязан точно една година след предходния — на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. В същото време, според Григорианския календар годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 година е високосна в използвания до 1916 година Юлиански календар, но не и в Григорианския. За нас, след толкова много години, точната дата не е съществена, тя е символична – образ и спомен за една личност, повдигнала духа на България в тъмни времена, създала трепети в душите на потиснатите българи, събудила надежди и предизвикала повсемесна мъка и покруса с отиването си от този свят.И все пак, Ботев е оставил много след себе си за следващите поколения. Всичките си емоции по трънливия и самотен път на революционера-бунтар, надраснал своето време и поколение, той оформя като поезия – стихотворения, които отразяват трепетите, емоциите, убежденията и идеологията му в една чудна примесица от романтизъм и реализъм. Творчеството му – и литературното, и публицистичното, не е голямо по обем, но е считано за връх в цялостното развитие на българската литература.

След тази изпълнена с толкова патриотични чувства биография, няма начин да не си зададем въпроса: Къде изчезна патриотизмът на българина? Всеки от нас сам въпрейки неволите и негодуванията към нея, родината, изпитва своята обич към отечеството. И може би няма по – голямо доказателство от това, че всеки ден избира да продължи своя макар и нелек живот в родната страна. Всеки един от нас в тези трудни за страната ни времена пази онази надежда, която е събудил в българската душа още много отдавна Ботев. Нека на 2 юни, отбелязвайки смъртта на такъв герой като Ботев, всеки един от нас, всеки българин си спомни, защо обича България.

Едно от емблематичните стихотворения на Ботев всъщност се оказва и картина на края на неговия собствен житейски път. Поклон пред паметта му!

ХАДЖИ ДИМИТЪР
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

„Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!“