Сборникът “Под манастирската лоза” е потвърждение за нравствената извисеност. Като замисъл, изграждане и внушение тя е книга, която търси своята гледна точка към въпроси, вълнуващи от векове човека. Нейното композиционно и концептуално единство ни позволява да зададем един важен въпрос – какво означава мъдростта и какъв е смисълът на духовната извисеност?
Безспорно мъдростта се свързва със знанието – мъдрецът знае неща, които не за всички са достъпни. Знанието на мъдреца е свързано със смисъла и безмислието на живота. Мъдрецът знае, че човек е преходен той сякаш стои на границата на живота и смъртта и е винаги обърнат с лице към сменящите се сезони на изтичащото време. Мъдрецът получил своето знание се свързва с някакво чудодейно събитие, с изпитание – знанието е дар от висшите сили за проявени умения и способности. В случая знанието е представено като дар, който идва със страданието. Мъдрецът не съди, той е този, който е надраснал всичко битово, мъдрецът е този, който избира.
Неслучайно и образът на мъдреца е свързан с “манастирската лоза”, с лозата – този толкова значим и смислово “разклонен” библейски символ. Всичко в тази книга помага да намерим отговор на въпроса: кое е по –важно – тялото или душата?
Разбира се, че това е душата. Нашето най – ценно нещо. И за да подкрепя твърдението, че душата е по – силна от тялото ще споделя въздействието от една книга. Авторът е Борис Полевой, а книгата е “Повест за истинския човек”. Това произведение наистина доказва, че душата е по – силна от тялото. И ако не беше така героят Алексей Мересиев нямаше да има толкова въздействаща сила. Неговият подвиг надхвърля човешкия разум и граничи с духовната извисеност. Историята ни връща назад във войната на Русия и Германия. Жертвите, страданието, болката са премесени с въздуха. Смъртта за тези участници във войната на фронта се явява като спасителна, чакаща, жадуваща. Руският герой загубва двата си крака във войната, тялото е наполовина “мъртво”. Но душата? Тя като че ли достига своето, граничещо с лудост, извисяване. Когато пред читателя се предоставя възможността да види всекидневната му борба за живот в продължение на 18 – месеца. Защото борбата не е само да оцелееш физически: тя е и в първата стъпка, съумявайки отново да се научи да ходи, да тича, да танцува и дори да лети. И ако това не е най – голямото доказателство за силата на душата, то тогава може би няма такова.
Само “истинският” човек постига духовното прозрение и за него не съществуват никакви физически ограничения.
“Мисля и не знам: кое е по – важно – тялото или душата?” Отговорих си на този въпрос чрез достигането до идеята, че: духът е тази висша сила, която ни помага да преодолеем слабостите на физиката ни и да осъществим мечтите си.