Христо Смирненски разказва “Приказка за стълбата” и предупреждава за най – голямото зло, което изкушава човешкото у човека. Тайните властолюбиви страсти погубват неговата хуманност. Той вече живее в нереалния, “приказен” свят на властта, божествен и неземно красив. Там – на върха – място за хора със сърце и душа, пронизани от съчувствие към социалната несправедливост, няма. Затова и на лукавия въпрос на Дявола: ”Кой си ти?”, момъкът – “плебей по рождение” -отговаря: “Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя!”Дяволът тържествува над продадената съвест и нравственост. Човек без чест и достойнство е отрицание на самия себе си. За тази голяма опасност, криеща се във властолюбието, предупреждава Смирненски в своята “Приказка за стълбата”.
Отправяйки поглед към съвременна България ще имаме възможност да видим такива “принцове” и “принцеси” самозабравили се и най -важното забравили откъде са тръгнали. Най – често това са хората, които са се издигнали, забогатели с нечестни средства, по нечестен начин. А именно такива или едни от тях в родината ми са нашите политици. Какво ли сме направили, за да заслужим да ни лъжат в очите? Уж са много загрижени за народа си, уж обещават да помогнат и да изведат страната ни на едно ниво с другите страни от Европейския съюз. А какво става на практика? Когато българският народ избере политиците и когато те се издигнат изведнъж ни забравят. Забравят както обещанията си, така и народа си. Издигнали са се, преуспели са, но това не води до пълно удовлетворение. Как може да бъдат щастливи в т. нар. си успех на фона на всеобщото нещастие. Да изоставиш народа и родината си да потънат в нищета и мизерия, докато охолно живеейки своя живот, размишляваш само как да се облагодетелстваш от чуждото нещастие, е не само нечестно, то е и неморално. А за наше най-голямо съжаление неморалното поведение играе водеща роля в живота на нашите политици. Самозабравилите се “принцове” и “принцеси” са навсякъде, но лошото е, че те нанасят огромна вреда както на себе си, така и на хората, които ги заобикалят.
“Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя”. Това е водещото мото на нашите политици, забравили народ и родна страна. И за наше най – голямо безпокойство тяхното безразличие към ставащото в страната ни България спомага за нейното постепенно самоунищожение.
Харесва ми-това е действителността за съжаление….