Космополитан е списание за жени, пари и секс. То е феномен на популярната култура, защото в днешно време на мода не са моралните ценности, а стремежът на младите момичета да приличат на куклата барби. Е, в това няма нищо лошо разбира се, ако не се превърне в самоцел, начин на живот. В списанието е заложено именно на този джендър стереотип. Жената през погледа на мъжа и неговата сексуалност.
Тя няма личност, тя е просто перфектната кукла готова да задоволи всяко едно желание на мъжа до нея.
Думата секс е ключова за космополитан. Основните теми, които се засягат в самото списание са как жената да бъде в полза на мъжа, неговите потребности и желания? Как тя да спечели един мъж, как да му достави най – голямо удоволствие? Как да бъде по – секси за него?
Как да го предпази от другите момичета, които искат да и го отнемат?
В това списание не се застъпват актуални теми от ежедневието на жената. Като работа (всъщност на едно място е показана работеща жена -“cosmopolitan май 2011:84”, но тя е представена много секси, простите неща като умора, напрежение дори малко заплащане изглежда, че не са проблем за нея). А това би трябвало да е нормално нещо за всяка една работеща жена. В списанието също така не дават съвети как да гледаш детето си или пък не се предлагат кулинарни рецепти. Предложена е всъщност една рецепта за романтична вечеря (cosmopolitan май 2011:130).
Като феномен на популярната култура в списанието се описват истории на известни личности. Успели хора харесващи се на младото поколение. Пример за подражание. Така малко или много четейки за историята на Бионсе младите малко или много започват да мечтаят за техния живот, за дрехите, обноските и т.н. А това е нещо непостижимо и когато реалност и фантазия се сблъскат настъпват проблемите било то емоционални или физически.
А популярната култура е болестта на нашето съвремие. Защото стремейки се да бъдем мис свят ние не забелязваме как убиваме малката пепеляшка в нас. Защото всеки може да бъде принцеса стига наистина да го поиска, но не всеки може да бъде себе си, да харесва жената в себе си, да вярва на нея и да я обича.
Космополитан ни показва едни красиви момичета, перфектна фигура, грим, прическа, то показва едни щастливи жени обект на мъжките желания. Но не показва стойността на жената, същността и, няма нищо за нейните амбиции, желания.
Щастие, щастие, щастие това е една от идеите на космополитан.
Стремежът на човечеството към щастие взе нещо лавинообразно да се изкривява. Ами да, изражда се като всичко вече около нас.
Едни са толкова заети да трупат и притежават, а други са толкова вглъбени в собствените си проблеми, че постепенно започваме да завиждаме на момичето от списанието. Защото то е младо, лъчезарно, носещо маркови дрехи, обект на постоянно желание и внимание от страна на другия пол. Т. е. то е всичко онова, което ние не сме.
Защото реално няма как усмивката да е вечно на лицето ни, освен, ако не сме роботи. В статията “Трябва ли да подценяваме щастието си?”(Cosmopolitan май 2011:72) се засяга идеята, че не може да си щастлив, ако приятелката ти е нещастна. Щастливо омъженото момиче, започва да си измисля несъществуващи причини за дразги в семейните и отношения, които не съществуват от чувство за вина към приятелката си, чийто отношения в личния и живот не вървят. Тук с помощта на психиатъра Тара Брас от Ню Йорк се стига до извода, че всеки има право на лично щастие. Жената в списанието може само да носи удоволствие, но не и да изпитва щастие или ако се стигне до извода, че на нея и е позволено да изпитва щастие, то непременно е с помощта на специалист, тя сама не може да достигне до този извод.
Няма как да изживееш пълноценно живота си, ако си една от куклите в списанието космополитан. Защо дори се казва така? Космополитан е нещо голямо и може би недостижимо, просто, защото е нереално. Може би като търсенето на съвършената жена, без бръчки вечно млада и красива, вечно мила и привлекателна, готова винаги да ни изслуша и да ни помогне в труден момент. Такава жена просто не съществува. Тя е един мираж.
Жената в това списание е вечно млада, няма бръчки, винаги е с изрядна прическа, грим и модни дрешки. За да бъде привлекателна за силния пол. Тя е кукла, куклата барби служеща единствено за развлечение на мъжа.
Женската сексуалност е лишена от всякакъв друг смисъл освен да продава.
Жената в космополитан не е майка, съпруга, служителка или както още може да се дефинира една жена, тя е просто сексуален обект, задоволяващ потребностите на другия пол.
Жените в космополитан са представени като закачалки на модни дрехи, a безизразните им лица служат за фон на поредния моден грим.
Това, което жената космо иска да внуши е че с пари можеш да си купиш всичко. Това е едно от основните неща, които се разкриват в списанието Космополитан. В списанието предлаганите дрехи са толкова скъпи, че само определени брои хора, имащи такова добро финансово положение могат да си позволят подобни придобивки. Но това списание се чете от повечето млади момичета. Които нямат в наличност толкова голяма сума за подобен род пазаруване. Те споделят, че четат списанието, защото ги отпуска, забавлява, развлича ги и ги откъсва малко от сивия делник.
А и момичетата в самото списание е горе долу на тяхната възраст. Т. е. така те по – лесно съпреживяват техните истории и проблеми.
Космополитан е списание за пари, за слава, за секс и щастие. Темите засягащи се в него показват само колко много се отдалечаваме от духовната си същност. В това списание жената е представена като продукт за мъжа. Космополитан е продукт на популярната култура, защото ни показва стремежа към съвършенството. А съвършенството е недостижимо. И колкото повече се стремим към него толкова повече преставаме да бъдем човешки същества, т. е. да бъдем истински. А истинското щастие се състои не в съвършенството, а именно в това да осъзнаем своите човешки страни.
Използвана литература:
1. Cosmopolitan май 2011 година